Робинтън вдигна поглед от пясъчните таблички, а изражението му внезапно помръкна.
— Пясъкът на паметта изсъхва бързо — рече тихо той, загледан навън през заселената му се долина към пропастта, която бе подслонила Холд Форт. Искаше всичко, що ходи на два крака да е на полето, дори групичките деца, които трябваше да плевят пролетната трева, избуяла в процепите на каменната настилка и да махат мъха от стените. Миналата пролет, Лорд Гроге не би пренебрегнал този дълг, независимо колко Драконови дължини земя искаше да засее.
Лорд Гроге сега без съмнение е на полето, кръстосва от една нива на друга, яхнал едно от онези дългокраки добичета, които Сограни — Водачът на животновъдите, отглеждаше. Гроге от Холд Форт беше неуморим. Леко изпъкналите му сини очи не пропускаха неокастрено дърво или мърляво браносана леха. Беше снажен мъж с прошарена коса, която носеше вързана с чиста панделка. Имаше румена кожа, издаваща темперамента му. И ако изискваше много от холдърите2 си, беше и много взискателен и към себе си, като не караше хората си, децата си или хранениците си да вършат нещо, което той да не може да направи. Беше консервативен в мисленето си, защото познаваше границите на собствените си възможности и това го правеше уверен в себе си.
Робинтън задърпа долната си устна, докато се чудеше дали Лорд Гроге беше изключение, като не зачиташе традиционните за един Холд задължения да изкоренява всякаква зеленина в близост до жилищата. Или това бе отговорът му на растящата тревога в Уейр Форт за огромните залесени земи на неговия Холд, които ездачите трябваше да бранят. Т’рон, Водачът на Уейр Форт и Стопанката на Мардра ставаха все по-небрежни, когато трябваше да проверяват дали Нишките, успели да оцелеят от ятото ездачи, са паднали върху гъстите гори. Но Лорд Гроге бе много стриктен, що се отнася до наземните отряди и огнехвъргачките, когато Нишките валяха над горите му. Разполагаше се отряд бегачи, разпръснати в ефикасна мрежа около неговия Холд. И докато ездачите разбираха от въздушен бой, той долу си имаше съответна наземна защита.
Но напоследък до Робинтън достигнаха неприятни слухове и то не само от Холд Форт. Откакто непрекъснато чуваше всякакви зложелателни слухове и обвинения, разпространявани из Перн, той се бе научил да отделя чистия факт от обикновената злоба, клеветата — от истинското престъпление. По принцип не се тревожеше лесно, защото с течение на времето се бе научил да пресява нещата, ала сега започваше да чувства нарастващата тревога в душата си.
Водачът на менестрелите се отпусна на стола си, загледан в яркия ден, в свежата зеленина на полята, в жълтите цветове на плодните дръвчета, в чистите каменни Холдове, подредени успоредно на пътя, водещ до главния Холд. Съзерцаваше скупчените вили на занаятчиите под широкия скат, стигащ до Големия Външен Двор на Холд Форт.
Ако подозренията се окажеха верни, какво можеше да стори той? Да напише гневна песен? Сатира? Робинтън изсумтя. Лорд Гроге бе човек, който би възприел сатирата буквално, а бе и твърде добродетелен, за да бъде критикуван. Освен това, и Робинтън се облегна на лакти, ако Лорд Гроге беше небрежен, то това бе един вид протест към небрежността на Уейра, спрямо далеч по-важни неща. Робинтън потръпна, като се сети за Нишките, ровещи в обширните иглолистни насаждения на юг.
Той трябва да изпее своето предупреждение към Мардра и Т’рон като водачи на Уейра, но и това би било напразно усилие. Мардра се беше вкиснала напоследък. Тя трябваше да покаже достатъчно разум, за да се оттегли благоприлично и да остави мъжете сами да търсят услугите й, щом Т’рон вече не я привличаше. Ако се вслуша човек в приказките на момичетата от Холда, Т’рон беше доста похотлив. Всъщност по-добре е той сам да се осъзнае. А на Лорд Гроге никак не му беше приятно, че твърде много от жените от холда му отглеждат потомството на Драконовите ездачи.
Още едно безизходно положение, помисли си Робинтън и кисело се усмихна. Нравите в Холдовете се различаваха от морала в Уейра. Може би трябва да поговори с Ф’лар от Уейр Бендън? Отново безполезно. Първо, бронзовият ездач нищо не можеше да стори. Уейровете бяха автономни и Т’рон, не само щеше да приеме за обида онова, което Ф’лар би го посъветвал. Робинтън беше сигурен, че Ф’лар би бил склонен да вземе страната на Лордовете. От месеци насам това не беше първият път, когато Робинтън съжаляваше, че Ф’лар от Уейр Бендън толкова искаше да се откаже от водачеството си, след като Лесса се върна назад във времето, за да доведе петте изгубени Уейра. За няколко кратки месеца тогава, преди седем Оборота, Перн се обедини около Ф’лар и Лесса срещу древната заплаха от Нишките. Всички — холдъри, Майстори, земевладелци и занаятчии, мислеха като един. Това единство се разпадна, след като Старовремните Предводители възобновиха традиционното си господство над прикрепените към Уейровете им Холдове. Но за четиристотин Оборота разбиранията за тази стара хегемония се бяха променили и нито една от страните не беше сигурна в каква посока.