Докато се спускаха надолу, Джаксъм забеляза бронзовия Мнемент, навярно най-големият Дракон, който някога се бе излюпвал, да се излежава на терасата на Уейра на Кралицата. Тя сега трябва да е в Люпилните Градини, реши Джаксъм, понеже новото люпило се втвърдяваше върху топлите пясъци. Скоро ще има ново Впечатване. А имаше и Златно кралско яйце. Джаксъм бе чул, че още едно Руатско момиче е било избрано на Поход за кандидатка. Той бе сигурен, че тя ще е поредната Стопанка на Уейр от Руат. Неговият Холд бе дал много… Мардра, разбира се, не бе толкова знатна като Лесса или Морета, но също бе от Руат. Тя имаше много чудати идеи за Холда. Все ядосваше Литол. Джаксъм знаеше това, защото мускулчето на бузата на Опекуна му почваше да потрепва, когато тя бе наблизо. Но не и когато идваше Лесса. Само дето напоследък Лесса бе спряла да идва в Холд Руат.
Младият Лорд забеляза и нея, когато те се насочваха към уейра на Кралицата. Тя и Ф’лар бяха на терасата. Зелената се обади, а Мнемент басово й отговори. Приглушен рев проехтя изпод Уейра — Рамот, Кралицата извести за тяхното пристигане.
Джаксъм се почувства много по-добре, особено след като зърна една малка фигурка, която тичаше от дъното на Конуса по стълбите към уейра на Кралицата. Фелисън. Неговият приятел. Не беше го виждал от месеци. Джаксъм не искаше полета да свършва, но нямаше търпение да се види с Фелисън.
Момчето нервно усещаше критичния поглед на Литол, докато изказваше почитанията си на Стопанката и Предводителя на Уейра. Беше повтарял думите и поклоните много пъти и следваше да ги знае наизуст. Ала в същото време се чу как мънка и се почувства глупаво.
— Ти дойде, ти дойде! Казвах на Гандидан, че ще дойдеш! — извика Фелисън, вземайки стъпалата по две наведнъж. Той почти събори Джаксъм с прегръдките си. Фелисън бе с три Оборота по-млад, но беше от Драконовите люде, и въпреки че Лесса и Ф’лар го бяха предали на помайчина, би трябвало да има по-добри обноски. Може би онова, за което Мардра все мърмореше бе вярно. Новите в Уейра нямаха никакви обноски.
В този миг, по-малкото момче сякаш усети неодобрението на своя приятел и се изправи. Поклони се на Литол, все още усмихнат широко с достойна за похвала елегантност.
— Добър ден и на вас, Литол — Опекун на Владетеля! И благодаря ви, че доведохте Лорд Джаксъм. Ще ни извините ли?
Преди някой от възрастните да успее да отговори, Фелисън хвана Джаксъм под ръка и го замъкна надолу по стълбите.
— Пазете се, Лорд Джаксъм! — извика след тях Литол.
— Няма от какво толкова да се пазят тук — засмя се Лесса.
— Тази сутрин вдигнах на крак хората си само, за да го открием в недрата на самия Холд, където едно скално срутване…
Их, защо Литол трябваше да казва на Лесса? Джаксъм въздъхна и одевешното му недоволство се завърна.
— Намери ли нещо? — попита Фелисън, веднага щом достатъчно се отдалечиха.
— Какво да съм намерил?
— Ами, там, в недрата на Холда? — очите на Фелисън се разшириха, а той зададе въпроса с интонацията на Литол.
Джаксъм ритна едно камъче и остана доволен от траекторията, която описа.
— Ами, празни стаи, прашни и пълни с боклуци. И един стар тунел, който излизаше на една стара пързалка. Нищо особено.