— Защото тя винаги отива на езерото по това време и сега е единствената възможност.
— Възможност за какво? Коя е тя?
— Рамот, глупчо! — Фелисън така рязко спря, че Джаксъм се блъсна в него и огънчето в кошницата му започна да трепка.
— Рамот?
— Разбира се. Или те е страх да се промъкнеш и да хвърлиш един поглед на яйцата?
— На яйцата? Честно? — тих ужас се бореше с неутолимо любопитство, докато той съзнаваше, че това наистина би го издигнало над останалите момчета в Холда.
— Честно! Айде!
Другите галерии, по които минаваха вече не криеха непознато зло за Джаксъм при този толкова обещаващ край на това пътуване в мрака. А и Фелисън изглежда знаеше накъде отива. Вървейки, те вдигаха прах, което още повече намаляваше видимостта, но напред се виждаше сребриста ивица светлина.
— Ето къде отиваме.
— Бил ли си на Впечатване досега, Фелисън?
— Разбира се. Цялата ни банда беше на последното и о-о-о, това бе най-страхотното нещо. Направо велико! Първо яйцата се клатят напред-назад, после се появяват едни големи пукнатини, които опасват яйцето на зигзаг. — Фелисън възбудено показа нагледно това с кошничката си. — И тогава изведнъж… — и гласа му прие драматична интонация. — Една огромна цепнатина и хоп — главата се подава през нея. Знаеш ли какъв цвят беше първото?
— Не се ли познава по цвета на черупката?
— Не, освен Кралицата. Те са най-големи и блестят някак… абе ще видиш!
Джаксъм преглътна, но вече бе твърдо решен да стигне до края. Нито едно от момчетата в Холда или дори другите по-малки лордове не бяха виждали яйца или Впечатване. Може би би могъл мъничко да попреувеличи…
— Хей, не ми се ври в краката! — изкомандва Фелисън.
Ивицата светлина се уголемяваше и осветяваше гладката стена насреща. Когато те наближиха и огънчетата им избледняха от външната светлина, Джаксъм видя, че коридора свършва точно до цепнатината. От бъркотията разхвърляни камъни разбра, че тук и друг път са идвали деца. Съвсем сигурно бе, че могат да гледат пъстрите яйца, докато се втвърдяват в горещите пясъци. Изведнъж едно яйце лекичко се разклати, а Джаксъм го наблюдаваше в захлас.
— Къде е яйцето на Кралицата? — попита той полугласно.
— Няма нужда да шепнеш. Виж? Градината е празна. Рамот е отишла на езерото.
— Къде е яйцето на Кралицата? — повтори Джаксъм и се ядоса, че гласът му пресекна.
— Някъде от онази страна е, не се вижда.
Джаксъм проточи врат, като се опитваше да зърне златното яйце.
— Наистина ли искаш да го видиш?
— Разбира се. Талина беше избрана от моя Холд и тя ще стане Стопанка на Уейр. Руатските момичета винаги са ставали Стопанки.
Фелисън му хвърли продължителен поглед и сви рамене. После се изви настрани и се промуши през процепа, като си проправи път през скалата.
— Хайде! — той подкани приятеля си с дрезгав шепот.
Джаксъм колебливо погледна цепнатината. Той беше по-тежък и по-висок от Фелисън. Обърна се странично и пое дълбоко въздух. Левият му крак и ръка преминаха, но гръдния му кош се заклещи. За да му помогне, Фелисън го сграбчи за ръката и задърпа. Джаксъм мъжествено сподави един вик, докато коляното и гърдите му се ожулиха о скалата.
— Черупки! Съжалявам, Джаксъм!
— Не съм ти казал да „дърпаш“! — после като видя разкаяното изражение на Фелисън добави:
— Добре съм, предполагам.
Фелисън започна да бърше кръвта по гърдите на младия Лорд с крайчеца на туниката си. Скалата беше разкъсала плата. Джаксъм го плесна по ръката. И без това достатъчно щипеше. После видя голямото златно яйце, положено съвсем самичко, леко настрана от шарената група.
— Толкова… толкова е блестящо! — измърмори той и преглътна от страхопочитание и благоговение. Усети нарастващо чувство за вина. Само родените в Уейр имаха право да виждат яйцата.
Фелисън спокойно го погледна над златното яйце.
— И е голямо. По-голямо от последното кралско яйце във Форт. Тяхната порода явно запада — отбеляза той с безразличие.
— Не и ако слушаш какво говори Мадра. Тя казва, че било очевидно, че Бендънската раса е в опасност. Драконите били твърде големи, за да маневрират както трябва.
— Н’тон казва, че Мадра е таралеж в гащите, предвид начина по който се държи с Т’рон.
Джаксъм не хареса темата на разговора. В края на краищата Руат бе под опеката на Уейр Форт и дори и гой да не харесваше много Мадра, не беше длъжен да слуша подобни приказки.
— Да, ама ей това не е толкова голямо. Прилича на яйце от уерска птица. Два пъти по-малко и от най-малките от останалите — и той докосна гладката черупка на яйцето, което лежеше до скалата отделно от останалите.