— Няколко седмици след това, Т’рон си тръгна от Холд Южния Бол, без да направи прочистване заедно с наземните отряди на Лорд Сангел. Трябваше да подпалят три плантации с трайни насаждения. Когато Лорд Сангел запротестира срещу постъпката на Т’рон, му бе казано, че ятата са докладвали, че Валежа бил вече овладян.
— А има и други неща, които допълват картинката. Чух, че много момичета са били отвличани уж по време на Поход…
— Момичетата дават мило и драго да отидат в Уейр — вметна Лесса язвително.
— В Уейр Бендън, може би — съгласи се Робинтън.
— Но моите менестрели ми докладваха, че е имало момичета насила откъсвани от съпруг и деца, само за да робуват на жените от Уейра. Надига се дълбока омраза, лейди Лесса. Винаги е имало негодувание, завист, защото живота в Уейра е различен и защото Ездачите могат да се движат из целия континент. И докато те се радват на специални привилегии, то простолюдието едва свързва двата края. — Менестрелът разпери ръце. — Старовремците наистина вярват в специалните си привилегии, а това само увеличава опасността, произтичаща от разликата във възгледите. Що се отнася до Занаятите, инцидента с онзи нож в Ковачницата на Фандарел е съвсем незначителен, имайки предвид дългия списък от престъпления. Занаятите щедро дават десятък от своята продукция, но Тъкачът Зърг и Шивачът Белесдън са много разочаровани от това, че са им вземани допълнителни данъци.
— Затова ли те бяха така студени с мен, когато ги помолих за няколко парчета плат? — попита Лесса. — Но сам Зърг ми помогна да си избера.
— Знам, че никой в Уейр Бендън не злоупотребява с привилегиите си — отвърна Робинтън. — Никой в Уейр Бендън, обаче. В края на краищата — и той показа в усмивка всичките си зъби и така заприлича на Т’рон. — Бендън е Уейр-отстъпник, който е забравил истинските обичаи и обноски и е станал небрежен в отношението си към Холдове и Занаяти. Ха, та те разрешават на Холдовете, обвързани с Уейра да запазят достойнството си, собствеността си и горите си. Те поощряват Занаятите да се развиват, а животните им са от кой знае каква странна порода! Бендън, обаче — Робинтън спря да се прави на Т’рон и продължи гневно — е уважаван в цял Перн!
— Като Драконов ездач може би трябва да се обидя — каза Ф’лар, толкова смутен от това обвинение, че гласа му прозвуча неуверено.
— Като Предводител на Уейр Бендън ти трябва да поемеш командването! — дръзко отвърна Робинтън на висок глас. — Преди седем Оборота, когато Бендън бе единствения Уейр, ти казваше че Лордовете и Занаятчиите били с твърде ограничени възгледи, за да съумеят да се справят с истинския проблем. Но те поне се поучиха от грешките си. А Старовремците са не само непоправимо ограничени, но нещо по-лошо, те са твърдоглави. Няма да могат да се приспособят към нашето Време. Значи всичко, което сме постигнали за четиристотин Оборота е грешно и порочно и трябва да бъде променено според техните критерии и принципи. Перн сега е по-зрял, развива се и се променя. А те не! И така безнадеждно се отчуждават от холдърите и занаятчиите, че аз съм искрено загрижен… не, уплашен за възможните последствия при тази нова криза.
— Те ще се променят при тези неочаквани Валежи — каза Лесса.
— Кой ще се промени? Предводителите? Холдърите? Не разчитай на това, лейди Лесса.
— Трябва да се съглася с Робинтън — каза Литол уморено. — Нищожна е помощта, която получаваме от Уейровете. Водачите им са надменни, твърдоглави и взискателни. Установих, че Драконовият ездач в мен се бунтува повече отколкото Опекуна. А сега се оказва, че те са неспособни дори да си свършат работата. Какво, например, се прави като хората в настоящата криза? Те изобщо искат ли да правят нещо?
— Ще имате съдействие от Уейровете, гарантирам — каза Ф’лар на Литол. Трябваше да извади човека от унинието му. — Тази сутрин Старовремците бяха потресени. Руат е под закрилата на Форт и Т’рон е осигурил кръстосвачи. От теб се иска да събереш хора за сигналните огньове по билата и да сигнализирате, когато видите, че валят Нишки. В момента, в който огъня бъде забелязан, ще получиш помощ.
— И аз ще трябва да се осланям на изплашени хора и огньове по хълмовете? — попита Литол с разширени от недоверие очи.