Може би сега беше моментът да напомни на Лордовете за онези пълни с опасност дни, преди седем Оборота, когато всичките им надежди увиснаха върху крехките Драконови криле и себеотрицанието на останалите едва двеста ездачи.
Е, и Менестрелът си има своя дълг в Името на Яйцето, помисли си Робинтън и без нужда заглади влажния пясък. Неговият дълг бе да разказва.
След дванадесет дни, Ларад — Лорд на Телгар, щеше да даде природената си сестра Фамира на Асгенар — Лорд на Холд Лемос. И за всички щеше да бъде приятно, ако Водачът на Менестрелите се появи с подходящи нови песни, с които да оживи тържествата. Ф’лар и Лесса бяха поканени, тъй като Холд Лемос бе под защитата на Уейр Бендън. Очакваха се и други знаменитости от Уейрове, Холдове и Занаяти, които да почетат този чудесен случай.
— И между веселите песнички, ще си похапвам здравата! — Като се подхилкваше на тази перспектива, Робинтън вдигна писеца си.
— Трябва да измисля една нежна, но комплексна темичка за Лесса. Та нали тя е легенда вече. — Менестрелът несъзнателно се усмихна, докато си представяше нежната Стопанка, бялата й кожа, облака тъмни коси, блестящите й сиви очи. Дори усети в съзнанието си тръпчивостта на остроумните й забележки. Нямаше човек на Перн, който да не я уважава или да се осмели да предизвика неприязънта й. Така, един хубав военен мотив за Водача на Уейр Бендън с неговите проницателни кехлибарени очи, с неосъзнатото му превъзходство, с огромната енергия на жилавото му тяло, ще свърши работа. Ще може ли той, Робинтън, да извади Ф’лар от неговата апатия? Или може би напразно се тревожи за тези незначителни дрязги между Лорд и Предводител на Уейр? Ала без Драконовите ездачи на Перн земята ще бъде превърната в пустиня от Нишките, дори всеки мъж, жена и дете на планетата да се въоръжи с огнехвъргачка. Един прокопан тунел от Нишките, ще обходи всяка равнина и гора със скоростта, с която Дракона би прелетял над тях, и ще бъде погълнато всичко що расте и вирее, с изключение на масивните скали, водата и метала. Робинтън поклати глава, ядосан от собствените си фантазии. Като че ли Драконите биха могли да изоставят Перн и своя древен дълг.
Сега — един солиден акцент на най-големия барабан в чест на Фандарел, Водачът на Ковачите, с неговото безкрайно любопитство, с изисканата ловкост на големите му ръце, с будния му ум, търсещ вечно ефективност. Човек някак си очаква такъв огромен мъж да мисли също така бавно, както са бавни и всичките му движения. Сега — една добре — премерена тъжна нотка и за Литол, който някога е яздил Дракона Ларт от Бендън, а после при нещастен случай по време на Пролетните Игри, го е загубил. Това беше преди четиринадесет или петнадесет Оборота. После Литол напусна Уейра. Да бъде сред Драконите и техните Ездачи, това само усилваше чувството за огромна загуба. След това се зае с текстилния занаят. Беше Управител в Холда Високите Хълмове след като, когато Ф’лар откри Лесса там. Ф’лар назначи Литол за Опекун на младия Лорд Джаксъм от Холд Руат, комуто Лесса прехвърли правата си.
А и как човек би могъл да пресъздаде значимостта на Пернезийските Дракони? Нито една тема не беше достатъчно тържествена за тези огромни и в същото време толкова деликатни крилати животни, впечатвани по време на Люпенето си от хората, които ставаха техни ездачи. Хора, които се грижеха за тях, обичаха ги и бяха телепатично свързани в неразрушим съюз, непостижим на базата на обикновената реч. „Какво ли точно представляваше това“, зачуди се Робинтън, докато си припомняше младежката си амбиция самият той да стане Драконов ездач. Драконите на Перн, които можеха да се прехвърлят по един загадъчен начин между пространствата само за миг. Дори между Времената!
Менестрелът въздъхна дълбоко, ръката му се премести към пясъка и отпечата първата нота, изписа първата дума, като се питаше дали ще открие отговора за себе си в тази песен. Едва бе запълнил готовата партитура с глина, за да запази написаното, когато дочу първия дроб на барабана. Бързо се упъти към малкия външен двор на работилницата, като накланяше глава, за да разчете съобщението. Това беше неговата секвенция, но в тревожно темпо. Дотолкова се вглъби в барабанния екот, че не усети как изведнъж всички обичайни за Работилницата на Менестрела звуци секнаха.