— Огънят не става — произнесе напевно Фандарел. — Дъжд го гаси, а мъглата го скрива.
— С удоволствие бих ти дал моите глашатаи, ако смяташ, че биха ти били от полза — вметна Робинтън.
— Ф’лар — настоя Литол. — Знам, че Бендън праща куриери в Холдовете винаги ден преди валежа. Няма ли и другите Водачи да се съгласят на същото? Поне докато узнаем какъв е новия ритъм и кога да очакваме Нишковалеж?! Не харесвам повечето от ездачите във Форт, но поне ще се чувствам по-спокоен, ако знам че имам мигновена връзка с Уейра.
— Както казах — избоботи Фандарел с толкова злокобен глас, че всички се извърнаха към него леко стреснати. — На тая планета има огромна нужда от ефикасни комуникации и аз смятам, че моят занаят успешно може да задоволи тази нужда. Това беше моята новина.
— Какво? — Литол скочи на крака.
— Защо не каза по-рано, бе дебелак такъв?! — попита го Менестрела.
— Колко време би отнело, за да се снабдят всички по-големи Холдове и Уейрове? — въпросът на Ф’лар заглуши останалите.
Фандарел прямо погледна към Предводителя на Уейра, преди да отговори почти оправдателно:
— За нещастие повече време, отколкото можем да отделим в този критичен момент. Хората ми са пренатоварени с изработката на огнехвъргачки. Така че не остава време за моите малки играчки.
— Колко?
— Съоръженията, които изпращат и приемат сигнала са лесни за монтиране, но между тях трябва да се опънат жици. Този процес отнема време.
— Трябват също и хора, гарантирам! — добави Литол и изтощено се отпусна на стола си.
— Не повече, отколкото за огньовете — кротко му рече Фандарел. — Ако Лордовете и Уейровете бъдат накарани да си сътрудничат и да работят заедно. Веднъж вече сме го правили — и Ковача направи пауза като многозначително погледна Ф’лар — когато Бендън ни събра.
Лицето на Литол се проясни и той настоятелно сграбчи Ф’лар за ръката:
— Лордовете ще те послушат, Ф’лар от Бендън, защото ти имат доверие!
— Ф’лар не би могъл да започне преговори с другите Лордове, без да настрои срещу себе си Предводителите на другите Уейрове — възрази Лесса, но също бе изпълнена с надежда.
— Ами ако другите Предводители не знаят… — предложи лукаво Робинтън, въодушевен от идеята. — Хайде, хайде, Ф’лар! Сега не е време да се придържаш към правила… или поне към онези, които са доказали своята несъстоятелност. Погледни над тези неща, човече! Веднъж вече си го правил и ние спечелихме. Помисли за Перн, за цял Перн. Не само за един Уейр, — и той насочи дългия си мазолест пръст към Ф’лар — не за един Холд, — и той се извърна към Литол — или за един Занаят — и го наклони към Фандарел. — Когато преди седем Оборота ние обединихме нашите умове, тогава успяхме да излезем от една много трудна ситуация.
— А аз подготвих почвата за сегашната трудна ситуация — с горчив смях каза Лесса.
Преди Ф’лар да успее да отговори, Робинтън поклати пръста си към нея:
— Само глупавите хора си губят времето да определят вината си, Лесса. Ти доведе Старовремците, за да ни помогнат да спасим Перн. Сега проблемът е друг. Ти не си глупава. Ти, Ф’лар и всички ние ще трябва да намерим друго разрешение. Предоставен ни е този така подходящ случай — сватбата на Телгар. Ще бъде цяло стълпотворение от Лордове и Занаятчии, които ще окажат чест на Лемос и Телгар. Всички ние сме поканени. Да извлечем полза от това обществено събитие, милейди Лесса, милорд Ф’лар. Да ги заставим да подкрепят Бендън. Нека той бъде примера… и всичките други Холдове и Занаяти ще ви последват…
Той се облегна назад като се усмихна с надежда.
Ф’лар тихо каза:
— Недоверието, очевидно, е повсеместно. И само думи и личен пример не стигат, за да се промени съзнанието.
— Занаятчиите ще застанат зад теб, Предводителю, до последната Работилница — каза Фандарел. — Ти защити Бендарек. Ф’нор защити Тери и то срещу един Драконов ездач, който не бе прав. Ф’нор е добре, нали? — обърна се въпросително Ковача към Лесса.
— Ще се завърне след седмица-две.
— Нужен ни е сега! — каза Робинтън. — Ще ни бъде от полза в Телгар. Простолюдието го смята за герой. Какво ще кажеш, Ф’лар? Ние отново сме под твоето командване.
Всички те се обърнаха към него, а Лесса сложи ръка върху коляното му, очите й бяха пълни с надежда. Точно това искаше тя, той да приеме тази отговорност. Той знаеше, че ще трябва да завърши това, което бе изоставил, понеже считаше, че другите Уейрове са по-квалифицирани от него, за да бранят Перн.
— Та онзи твой далекосъобщител, Фандарел, би ли могъл да инсталираш един в Телгар навреме за сватбата? — попита Ф’лар.