Той въздъхна учуден, след като свали предмета от поставката му.
— Внимавай! Може да се разпадне! — каза Робинтън, развеселен от действията на Ковача.
Въпреки че, уредът бе дълъг почти колкото човешка ръка, в лапите на Фандарел сякаш се смали, докато той го опипваше отвътре. — И те са можели да валцуват ламарина и да правят тръби без шевове! Хм! Облицовано е! — и той бързо погледна към Ф’лар — със същото вещество, което сега използваме за облицовка на големите котли. Нанесен е и защитен слой, но как? — той погледна в тръбата. — А, стъкло, фино стъкло! През това нещо май се гледа! — той си поигра с подвижното, поставено в рамка стъкло, прикрепено в долната част на инструмента. Той погледна в отвора:
— Този уред е за гледане — той се изправи намръщен. Издаде боботещ звук, сякаш механизмите на мисълта му превключиха. — Наскоро Уонзър ми показа една доста повредена скица. Един уред — и пръстите му се отпуснаха върху обръчите поставени по протежението на цилиндъра — който увеличава предметите стотици пъти. Но е нужно много време, за да се направят лещи и да се излъскат огледалата. Хм! — той отново се наведе и изключително внимателно започна да върти копчетата от едната страна на тубуса. Хвърли бърз поглед към огледалото, забърса го със зацапания си пръст огледа го, после отново се взря в тубуса. — Невероятно! Виждам всеки дефект в стъклото — той съвсем не осъзнаваше, че всички го наблюдаваха смаяни от държанието му. Откъсна един косъм от гъстата си четина и го постави на огледалото, напречно на малкия отвор. Нагласи копчетата още веднъж и издаде радостен рев:
— Вижте! Вижте! Та това е само един косъм! Ама, я го погледнете сега колко е голям! Прашинките изглеждат като воденични камъни, ами пърхота, ами отчупеното крайче на косъма!
Той възбудено дръпна Лесса и почти натика главата й до окуляра.
— Ако не виждаш ясно, мести това копче докато фокусираш образа!
Лесса се подчини, но със сепнато възклицание се отдръпна. Робинтън изпревари Ф’лар.
— Но това е фантастично! — измърмори Менестрела, като си играеше с копчетата. После погледна косъма с просто око, за да го сравни с видения през тубуса.
— Може ли? — попита остро Ф’лар и Робинтън се усмихна извинително, задето бе окупирал уреда.
Ф’лар зае мястото му и на свой ред сравни това, което видя през уреда и това, което видя с просто око. Тънкият косъм се бе превърнал в дебело въже, прашинките проблясваха на светлината и най-малките детайли бяха придобили огромни размери.
Когато вдигна глава и се обърна към Фандарел, той заговори тихо, сякаш не смееше да изрази на глас крехките си надежди.
— Щом като има начин малките неща да се виждат уголемени, то има ли начин далечни обекти да изглеждат достатъчно близо, че да се наблюдават в детайли?
Чу как секна дъхът на Лесса и как Робинтън задържа своя. Погледна Ковача като се надяваше да чуе желания отговор.
— Мисля, че има — каза Фандарел след един дълъг миг, който се стори цяла вечност на Ф’лар.
— Ф’лар?
Той погледна бледото лице на Лесса, изплашените й очи пълни с благоговеен страх и вдигнатите й в тревожен протест ръце.
— Не можеш да отидеш до Червената Звезда! — гласът й едва се чуваше.
Ф’лар улови ръцете й — студени и напрегнати — и въпреки че я притисна успокоително към себе си, той се обърна повече към останалите:
— Нашият проблем, господа, винаги е бил как да се отървем от Нишките? Защо да не атакуваме направо източника им? Един Дракон може да отиде навсякъде, ако има картина или образ на мястото, където отива!
Когато Джаксъм се събуди, моментално осъзна, че не си е в Холда. Отвори смело очи, въпреки че беше уплашен, защото очакваше да е тъмно. Вместо това сводестият каменен таван над него бе озарен от пълна кошничка светилници, закачена в средата му. Той въздъхна облекчено.
— Добре ли сте, млади човече? Болят ли ви гърдите?
— Манора се наведе над него.
— Вие сте ни намерили? Добре ли е Фелисън?
— Съвсем добре, яде си вечерята. Така, болят ли ви гърдите?
— Гърдите ми ли? — сърцето му сякаш спря, когато си спомни как и къде ги беше наранил. Но Манора го гледаше. Той застана нащрек.
— Не, благодаря за вниманието.
На всичко отгоре се обади и коремът му, надавайки звуци които допълнително го смутиха.
— Мисля, че и вие имате нужда от вечеря.
— Значи Литол не ми е сърдит? Нито Предводителят? — осмели се да попита той.