— Не е пострадал повече от Фелисън.
— Имаше малко оцъклен поглед, докато идвахте насам. — Лесса се взря в очите му и Джаксъм учтиво я погледна като дъвчеше нервно. — Как се чувстваш?
Джаксъм бързо опразни устата си, като се опита да преглътне едно полусдъвкано парче зеленчук. Задави се и Фелисън му наля чаша вода, а Лесса пъргаво го потупа по гърба.
— Добре съм — успя да каже той. — Добре съм, благодаря. Зачака, неспособен да откъсне поглед от чинията си и се почувства облекчен, когато Ф’лар през смях припомни на Лесса, че тя беше тази, която каза, че момчето първо трябва да се нахрани.
Ковачът почука с изцапан клюнообразен пръст по избелялата Архивна кожа, която бе покрила масата, с изключение на местата, където се хранеха момчетата. Другата ръка на Фандарел собственически прегръщаше нещо в скута му, но Джаксъм не можеше да види какво бе то.
— Ако правилно съм разбрал, трябва да има още няколко стаи под и над тази, която са открили момчетата.
Джаксъм се запули към картата, когато засече погледа на Фелисън. И той беше развълнуван, но продължаваше да яде. Джаксъм загреба с лъжицата си още една огромна хапка — беше толкова вкусно. В същото време му се щеше кожата да бе обърната към него.
— Бих се заклел, че няма други входове от тази страна на Конуса — измърмори Ф’лар, поклащайки глава.
— Към Конуса има достъп и откъм приземния етаж — каза Фандарел, а с пръста си посочи картата. — Ние го намерихме, но е затрупан вероятно от скално срутване.
Джаксъм уплашено погледна към Фелисън, който бе погълнат от яденето си. Щом Фелисън прави тези физиономии, това трябва да значи, че не им е казал. Или пък им е казал? Джаксъм искаше да знае.
— Този процеп бе едва забележим — каза Менестрела. — Това, с което са го запечатали е по-ефикасно и от най-надеждния хоросан, който съм виждал. Веществото е прозрачно, гладко и здраво.
— Човек не може да го пробие — избоботи Фандарел и поклати глава. — Но защо им е трябвало да запечатват входа към Конуса? — попита Лесса.
— Защото не са използвали този сектор от Уейра — предположи Ф’лар. — В Името на Яйцето, тези коридори сигурно не са използвани кой знае от колко Оборота! Там, където претърсихме липсваха дори отпечатъци от стъпки.
Докато чакаше гнева на възрастните да се изсипе върху му, Джаксъм бе забол поглед в чинията си. Не би могъл да понесе укорите на Лесса. Притесняваше се и от Литол, когато той научи за кощунствената постъпка на повереника си. Как е могъл да бъде така глух за търпеливите наставления на Литол?!
— Открихме доста интересни неща в прашните, плесенясали, стари Архиви, които досега мислехме за безсмислени — продължи Ф’лар.
Джаксъм се осмели да вдигне поглед към Предводителя и го видя как той рошеше косата на Фелисън. Гледаше го, докато човекът не му се усмихна. Джаксъм щеше да припадне от облекчение. Никой от възрастните не знаеше какво са правили той и Фелисън в Люпилните Градини.
— Значи тези момчета са ни отвели до едно изключително съкровище, а, Фандарел?
— Да се надяваме, че това не са единствените съкровища в тези изоставени стаи — избоботи Ковачът. Той разсеяно погали гладкия метал на увеличителния уред, който люлееше в скута си.
Глава VI
Спарена, цялата в пясък и лепкава от пот и сол, Килара тържествуваше, забравила за всичките си дребни ядове, докато наблюдаваше люпилото, което току-що бе изровила.
— Могат да си задържат техните седем — промърмори тя и погледна на североизток, към Уейра. — Аз имам цяло люпило и още една златна!
Ликуваща, тя дрезгаво се изсмя. Само почакайте докато Мерон от Набол види тези красавци! Нямаше съмнение, че той мразеше ездачите, защото им завиждаше заради Драконите. Винаги бе роптал, че Впечатването не трябвало да бъде привилегия само на една обществена прослойка. Ха, да видим сега, дали могъщият Мерон ще успее да Впечати огнен гущер! Не бе сигурна кое би й доставило по-голямо удоволствие — ако успее или ако не успее. И двете я устройваха. Но ако успееше да Впечати, да речем, бронзов, а тя кралица и те двете се чифтосаха… Е, няма да е така грандиозно както при Драконите, но това ще е един благовиден предлог за Мерон да… Килара се усмихна в чувствено очакване.
— Гледайте да си струвате труда! — каза тя на яйцата.