Постави тридесет и четирите втвърдени яйца в отделни плътни торбички, които бе донесла със себе си. После ги опакова в уерови кожи и накрая ги уви в дебелата си вълнена мантия. Като Стопанка на Уейра добре знаеше, че внезапно охладеното яйце никога няма да се излюпи. А тези трябваше да са готови съвсем скоро.
И колкото по-скоро, толкова по-добре!
Придет понасяше новото увлечение на ездачката си. Послушно кацаше на стотици заливчета по западния бряг и чакаше, като доволно се припичаше на слънце, ездачката й да претърсва горещите пясъци за следи от заровени яйца. Но когато Килара й даде координатите за Холд Набол, а не за Южния Уейр, Придет тревожно избоботи.
Беше по първи зори, Наболско време. Пристигането на Килара и Дракона й влуди уер-пазача и той, пищейки се завря в бърлогата си. Стражът познаваше Стопанката на Южния Уейр твърде добре, за да протестира на влизането й, а някакъв нещастен слуга бе изпратен да събуди своя Лорд. Килара пренебрегна лошото настроение на Мерон, когато той се появи на стълбите на Вътрешния Холд.
— Нося ти яйца от огнен гущер, Лорд Мерон от Набол! — извика тя и посочи към бохчата, която един прислужник бе внесъл по нейно нареждане. — Трябват ни каци с топъл пясък или ще ги загубим!
— Каци с топъл пясък? — повтори Мерон с върховно раздразнение.
Значи не е бил сам в леглото! — помисли си Килара и се зачуди, дали да не си прибере съкровището и да си тръгне.
— Да, глупак такъв! Имам люпило от яйца на огнени гущери, които са на път да се излюпят. Това е шансът на живота ти. Ти, там! — и Килара посочи властно към икономката на Мерон, която се бе домъкнала наполовина облечена. — Сипи вряла вода върху всичкия пясък, който имате и моментално го донеси тук!
Килара бе родена в Холд и знаеше много добре с какъв тон да се отнася към по-низшите от нея. Жената хукна да изпълнява нареждането й, без да чака разрешението на господаря си.
— Яйца от огнени гущери? Какви ги дърдориш, жено?
— Могат да бъдат Впечатани. Слей мисълта си с тяхната, докато се люпят, точно като с Драконите, напълни им главите с глупости и те са твои за цял живот! — Килара внимателно поставяше яйцата върху горещите камъни на голямата камина. — И съм ги донесла точно навреме — триумфално каза тя. — Събери бързо хората си. Ще Впечатим, колкото се може повече.
— Опитвам се да схвана — произнесе Мерон през зъби, докато наблюдаваше действията й с известен скептицизъм и доста злоба — каква полза ще донесе това някому?
— Мисли с главата си, човече! — отвърна Килара, без да обръща внимание на киселата реакция на Лорда спрямо нейната настойчивост. — Огнените гущери са предци на Драконите и притежават всичките им способности.
Само един миг бе нужен на Мерон, за да схване значимостта на този факт. После се разкрещя на хората си да се събудят, като се залепи до Килара, помагайки й да подреди яйцата около огъня.
— И те ходят в между? И общуват със собствениците си?
— Да. Да.
— Това е златно яйце! — извика Мерон и протегна ръка към него, а малките му очички лъщяха от алчност.
Тя го плесна по ръката, а очите й замятаха искри:
— Златното е за мен, бронзовото е за теб. Съвсем сигурна съм, че това второто, не… ето това тук… е бронзово.
Горещият пясък бе донесен и насипан върху каменните плочи на огнището. Хората на Мерон се тълпяха вече, слизайки по стълбите от Вътрешния Холд, екипирани като за Нишковалеж. Килара властно им нареди да сложат настрани принадлежностите си и започна да им обяснява как става Впечатването.
— Никой не може да хване огнен гущер — изропта някой, скрит в задните редици.
— Аз успях, но се съмнявам че ти, който и да си, би могъл! — озъби се Килара.
Имаше нещо вярно в това, което казваха Старовремците, реши тя. Холдърите ставаха все по-арогантни и агресивни. Никой не би се осмелил да говори така в Холда на баща й, докато той даваше нареждания. И никой в Уейровете не прекъсваше една Стопанка на Уейр, когато говори.
— Ще трябва да действате бързо! — каза тя. — Като се излюпят са ненаситни и ядат всичко което им попадне. Ако не ги спрете, стават канибали.
— Искам да държа моето, докато се люпи — каза полугласно Мерон на Килара. Той галеше трите яйца, в чийто шарени черупки мислеше че се крият бронзови.
— Ръцете не са достатъчно топли — отговори Килара с висок и категоричен глас. — Трябва ни прясно месо, много. Най-добре ще е ако е от току-що заклано животно.
Подносът, който донесоха беше презрително отхвърлен като недостатъчно голям. После донесоха още две табли, които изпускаха пара от топлата кръв на едва-що закланите животни. Миризмата на сурово месо се смеси с мириса от пот в препълнената с възбудени хора зала.