— Нишки? — гърлото му мигом пресъхна. Нямаше нужда да поглежда в разписанието, за да разбере, че Нишките валяха по бреговете на Холд Тилек по-рано от друг път.
А отвъд долината, върху крепостния насип на Холд Форт, единственият страж продължаваше монотонната си обиколка, глух и сляп за опасността.
Следобедният пролетен въздух беше приятен и топъл. Ф’нор и неговият голям кафяв Кант излязоха от своята пещера в Уейр Бендън. Ф’нор леко се прозя и се протегна, докато не чу как изпука гръбнакът му. Целият предишен ден той беше на Поход по западния бряг в търсене на подходящи юноши и девойки, защото още едно златно яйце се втвърдяваше в Люпилните Градини на Уейр Бендън за поредното Впечатване. Уейр Бендън, разбира се, даваше повече Дракони и Кралици, отколкото петте Старовремни Уейра, помисли си Ф’нор.
— Гладен? — внимателно попита той своя Дракон, хвърляйки бегъл поглед към конуса на Уейра по посока на Градините за Хранене. Не се виждаха Дракони, които да обядват, а добичетата стояха в ограденото си пасище и дремеха на слънце.
— Спи ми се — каза Кант, въпреки че беше спал също толкова дълго и непробудно, колкото ездача си.
Кафявият Дракон отиде да се изтегне върху затоплената от слънцето тераса и въздъхна докато се отпускаше.
— Жалък ленивец! — рече Ф’нор и се усмихна топло на животното си. Слънцето беше изплувало от другата страна на огромния скален конус, който служеше за жилище на ездачите по източното крайбрежие на Перн. В скалата бяха издълбани черните отвори на всяка една Драконова пещера, а слюдата по скалите блестеше на слънцето. Придошлите пролетни води на езерото в Уейра проблясваха, а два зелени Дракона се къпеха, докато Ездачите им се излежаваха върху тревата. Зад тях, точно пред квартирите на юношите, младите ездачи бяха застанали в полукръг около своя Учител.
Усмивката на Ф’нор стана по-широка. Той лениво протегна мършавото си тяло, припомняйки си своите собствени уроци точно в също такъв полукръг преди двадесетина Оборота. Зубренето на уроците, които трябваше да повтаря като юноша имаха по-голямо значение за сегашната група ездачи. По негово време Сребърните Нишки от учебните песнички не бяха падали от Червената Звезда в продължение на повече от четиристотин Оборота, изгаряйки плътта на човек и животно и поглъщайки всичко живо, което растеше на Перн. От всички Драконови хора от единствения Уейр на Перн, само природеният брат на Ф’нор — Ф’лар, ездач на бронзовия Мнемент, бе повярвал, че в старите легенди може би е имало някаква истина. А сега Нишките бяха неоспорим факт и валяха от небето на Перн денонощно. И отново тяхното унищожение беше смисъл на живот за Драконовите ездачи. Уроците, които тези юноши изучаваха щяха да спасят един ден кожата им, живота им и което е по-важно техните Дракони.
— Учениците са обещаващи — отбеляза Кант, докато прибираше крилете си към гърба и извиваше опашка до задните си крака. Той положи голямата си глава върху предните, а многофасетното му око от страната на Ф’нор нежно проблесна към Ездача.
В отговор на мълчаливата молба, Ф’нор го зачеса по издутината около окото му, докато Кант не започна да мънка тихо от удоволствие.
— Мързеливец!
— Когато работя, работя — отвърна Кант. — Без моята помощ как би узнал кой момък от Холдовете става за добър ездач? А не намирам ли и девойки, от които излизат отлични ездачки?
Ф’нор снизходително се подсмихна, но истина беше, че способността на Кант да открива подходящи кандидати за бойни Дракони и за Кралици-майки беше много ценена от Драконовите ездачи на Уейр Бендън.
После Ф’нор се намръщи, като се сети за странната враждебност на дребните холдъри и занаятчии, на които попадаше в Холдовете и Работилниците на Южния Бол. Да, хората бяха враждебни, докато… докато той не им казваше, че е Драконов ездач от Уейр Бендън. А очакваше да бъде точно обратното. Южният Бол беше под опеката на Уейр Форт. Така си беше открай време и Ф’нор се ухили кисело, тъй като Предводителят на Уейр Форт — Т’рон, беше толкова стриктен и поддържаше всичко онова, което бе общоприето, обичайно и консервативно — традицията преди всичко. Уейр, който бранеше дадена територия можеше пръв да избере ездачи оттам. Ала петте Старовременни Уейра рядко търсеха кандидати извън собствените си Ниски Пещери. Разбира се, помисли си Ф’нор, Старовременните Кралици не снасяха такива големи яйца, като съвременните, нито пък толкова много златни яйца. Като си помисли човек, откакто Лесса ги доведе преди седем Оборота, в Старовременните Уейрове са били отгледани само три Кралици.