Е, нека Старовремците да се придържат към своите си методи, ако това ги кара да изпитват някакво превъзходство. Но Ф’нор бе съгласен с Ф’лар. Просто беше разумно да дадеш на своите Дракончета възможно най-голям избор. Въпреки че жените от Ниските Пещери на Уейр Бендън навярно бяха подходящи, просто нямаше достатъчно родени в Уейра юноши, които да съответстват на количеството излюпени Дракони. Значи, ако някой от другите Уейрове, може би Г’нариш от Уейр Игън или Р’март от Уейр Телгар, биха пуснали младите си Кралици във вседостъпен любовен полет, Старовремците може би щяха да забележат подобрение в размера на яйцата и на Драконите, които се люпеха. Трябва да е пълен глупак, за да чифтосва Драконите си само помежду им. Следобедният бриз промени посоката си и довя лютивите изпарения на врящо обезболяващо биле. Ф’нор изпъшка. Беше забравил, че жените приготвяха обезболяващ мехлем, който бе универсално лекарство за изгаряне от Нишки или други болезнени наранявания. Това бе и една от основните причини да замине вчера на Поход. Миризмата на билето беше всепроникваща. Вчерашната закуска имаше вкус на лекарство, а не на овесени ядки. И тъй като приготовлението на мехлема беше както досаден, така и зловонен процес, повечето ездачи бързо си намираха работа по-далеч. Ф’нор се загледа през Уейрния конус към Уейра на Кралицата. Рамот, разбира се, беше в Люпилните Градини и сега се въртеше над последното си люпило, но бронзовият Мнемент отсъстваше от обичайния си прът на терасата. Той и Ф’лар бяха заминали нанякъде, без съмнение, за да избягат от миризмата на билето, както и от непостоянния характер на Лесса. Тя съзнателно участваше дори в най-тежките задължения на Стопанка на Уейра, но това съвсем не означаваше, че те трябва да й харесват. Мехлемът си вонеше, но Ф’нор беше гладен. Не беше ял от вчера късно следобед, а тъй като имаше шестчасова разлика между Южния Бол на Западното крайбрежие и Уейр Бендън на Източното, той беше пропуснал безвъзвратно времето за вечеря в Уейр Бендън.
С едно последно почесване, Ф’нор каза на Кант, че отива за храна и тръгна надолу по каменния скат, който се спускаше от неговата тераса. Една от привилегиите на Заместник-водача на ято беше, че можеше сам да си избира жилището. И тъй като Рамот като старша Кралица би допуснала само две млади Кралици в Уейр Бендън, бяха останали две свободни квартири за жени. Ф’нор си беше присвоил едната и не беше нужно да безпокои Кант, когато искаше да слезе до по-нисък етаж. Като наближи входа на Ниските Пещери, миризмата на врящото биле накара очите му да засмъдят. Той взе малко клах, хляб и плодове и отиде да послуша Учителя. Учениците бяха застанали срещу вятъра. Като Помощник-водач на ято, Ф’нор обичаше да използва всяка възможност да преценява новите ездачи, особено онези които не бяха родом от Уейра. Животът в един Уейр изискваше известна настройка от страна на тези, които идваха от Холдовете и Работилниците.
Свободата и привилегиите понякога можеха да главозамаят едно момче, особено след като се научеше да отвежда Дракона си в между. За да стигнеш, от която и да е точка на Перн до друга чрез между беше нужно време, колкото да преброиш до три. И отново Ф’нор се съгласи с идеята на Ф’лар да представя по-зрели младежи на Впечатването, въпреки че Старовремците не одобриха и тази практика в Уейр Бендън. Но в Името на Черупката, един по-голям младеж разбираше по-добре отговорността на положението си на ездач (дори и да идваше от Холд), беше емоционално по-зрял и не подценяваше значимостта на Впечатването с неговия Дракон. Можеше да схване обвързването в доживотен мисловен съюз, контакта на душите, пълното отъждествяване с животното си. Едно по-зряло момче не се увличаше. Знаеше достатъчно, за да компенсира недостатъчната инстинктивна и емоционална зрялост на Дракончето си. Малкото Драконче беше съвсем неразумно и ако някой глупав ученик оставяше животинчето си да яде прекалено много, после целият Уейр споделяше неговите мъки. Дори по-големите животни живееха, само в настоящето и малко се замисляха за бъдещето, както и почти не се сещаха — освен на ниво инстинкт — за миналото. И добре че беше така, помисли си Ф’нор, тъй като Драконите болезнено понасяха изгарянията на Нишките и може би ако паметта им беше по-силна или по-асоциативна, биха отказали да се бият.
Ф’нор пое дълбоко дъх и като мижеше от изпаренията, влезе в голямата кухненска Пещера. Вътре кипеше работа. Половината от женското население на Уейра трябва да беше заето в тази операция, помисли си Ф’нор, тъй като огромни котли заемаха всичките големи камини, издълбани във външната стена на Пещерата. Жените седяха около широките маси, миеха и режеха корените, от които се извличаше мехлема. Някои пресипваха готовия продукт в големи глинени гърнета. Тези, които бъркаха илача с дълги бъркалки, носеха маски на лицата си и често се извръщаха, за да бършат сълзящите си от острите пари очи. По-големите деца носеха въглища за огъня от пещерните складове и отнасяха готовите гърнета в пещерите за охлаждане. Всички бяха заети.