За щастие, нощната камина — най-близо до входа, се използваше за обичайните цели — огромната делва с клах и тенджерата със задушено се поклащаха на куките си и се притопляха върху въглищата. Точно след като Ф’нор си напълни чашата, чу че някой го извика по име. Докато се оглеждаше, видя кръвната си майка, Манора да му маха с ръка. Обикновено ведрото й лице, сега бе озадачено и загрижено.
Ф’нор послушно тръгна към огнището, където тя, Лесса и още една млада жена, която му се стори позната, макар да не знаеше откъде, разглеждаха едно малко котле.
— Моите почитания към вас, Лесса, Манора… — и той спря, като се опитваше да си спомни името на третата жена.
— Да беше запомнил Бреке, Ф’нор — каза Лесса, повдигайки вежди при неговия пропуск.
— Нима очакваш човек да вижда ясно на място с такива изпарения? — запита Ф’нор, като си бършеше ожесточено очите с ръкав.
— А, Бреке, не съм те виждал от деня, в който Кант и аз те взехме от занаятчийския ти Холд, за да Впечатиш младата Уайрънт.
— Ф’нор, ти си същият като Ф’лар — възкликна Лесса някак сприхаво. — Никога не забравяш името на Дракона, но не помниш името на ездача!
— Как е Уайрънт, Бреке? — попита Ф’нор, без да обръща внимание на Лессината намеса.
Момичето изглеждаше стреснато, но успя да се усмихне колебливо, после многозначително погледна към Манора, опитвайки се да отклони вниманието от себе си. Тя беше слаба и не много по-висока от Лесса, чийто малък ръст в никакъв случай не намаляваше авторитета и респекта, които излъчваше. Имаше, обаче, някаква свежест, лъхаща от сериозното лице на Бреке, обградено с тъмни къдрави коси, които Ф’нор намери за привлекателни. Той хареса и ненатрапчивото й благоприличие. Точно се чудеше как ли се спогажда тя с Килара — избухливата и безотговорна Стопанка на Южния Уейр, когато Лесса изведнъж почука празното гърне пред себе си:
— Виж, Ф’нор! Вътрешното покритие на гърнето се напука и обезболяващият мехлем си промени цвета.
Ф’нор подсвирна.
— Ще идеш ли при Ковача да го питаш какво покритие слага на котлите? — попита Манора. — Аз не бих се осмелила да използвам развален мехлем, но мразя да изхвърлям нещо без причина.
Ф’нор обърна гърнето към светлината. Матовото покритие бе набраздено от тънки пукнатини от едната страна.
— Виж какво е станало с мехлема! — и Лесса побутна една малка купичка към него.
Обезболяващият мехлем, обикновено кремаво жълт, сега беше станал червеникав. Доста заплашителен цвят, помисли си Ф’нор. Помириса го, топна пръста си в него и усети как кожата мигновено изтръпна.
— Действа — рече той и сви рамене.
— Да, но как ли би действал на отворена рана при изгаряне от Нишки с тази непозната субстанция вряла с него? — попита Манора.
— Добър въпрос. Ф’лар какво казва?
— О, той ли?! — деликатните черти на Лесса се изкривиха в гримаса. — Замина за Холд Лемос, за да види дали дърводелеца на Лорд Асгенар е направил листове от онази дървесна каша.
Ф’нор се ухили:
— Никога не е наблизо, когато ти трябва, а, Лесса?
Тя отвори уста, за да изрече язвителен отговор. Сивите й очи заискряха, но осъзна че Ф’нор нарочно я дразнеше.
— Същият си като него! — рече тя, като се усмихна към високия Заместник-водач, който толкова приличаше на нейния партньор. Въпреки че двамата мъже приличаха на баща си по гъстите черни коси, изразителните черти на лицата, стройните тела (Ф’нор имаше по-ъгловата и по-широка фигура, така че изглеждаше някак недовършен), те бяха различни по характер и индивидуалност. Ф’нор бе по-малко затворен и по-сговорчив от природения си брат Ф’лар, по-голям с три Оборота. Стопанката на Уейра понякога се усещаше, че гледа на Ф’нор като на придатък на брат си и може би заради това се шегуваше и закачаше с него. А тя не беше в приятелски отношения с много хора.
Ф’нор й върна усмивката и насмешливо се поклони в отговор на комплимента й.
— Добре, съгласен съм да изпълня поръчката ти и да ида до Ковачницата. Аз се водя на Поход в момента, мога да търся в Холд Талгар, както навсякъде другаде. Р’март не е и наполовина толкова сприхав, колкото някои от другите Старовремски предводители. — Той свали гърненцето от куката, надникна още веднъж вътре и като огледа набързо оживеното помещение, поклати глава: