— Ще отнеса това гърне на Фандарел, но ми се струва, че вие вече имате достатъчно мехлем да намажете Драконите във всичките шест, извинете, седем Уейра. — Той се усмихна на Бреке, защото момичето изглеждаше притеснено. Лесса ставаше сприхава, когато някаква друга работа й отвличаше вниманието от Рамот, която сега се суетеше като първескиня над последното си люпило. Това допълнително изнервяше Лесса. Необичайно бе една Стопанка от Южния Уейр да се занимава с варене на отвара в Бендън.
— Един Уейр постоянно има нужда от мехлем — каза енергично Манора.
— Това не е единственото напукано гърне — намеси се сухо Лесса. — И ако ще трябва да берем още биле, за да наваксаме това, което загубихме, то…
— В Южния Уейр расте втората реколта — предложи Бреке и се смути задето се обади.
Ала погледът, който Лесса на свой ред хвърли към Бреке, бе изпълнен с благодарност:
— Нямам намерение да ви ощетявам, Бреке, защото всеки глупак, който не може да се бие с Нишките, идва да се лекува все при вас, в Южния Уейр.
— Ще отнеса гърнето! Ще го отнеса! — шеговито ги увери Ф’нор.
— Но първо трябва да подложа нещо повече от чаша клах.
Лесса примигна към него. Погледът й се плъзна към входа, където късното следобедно слънце огряваше пода.
— Едва прехвърля пладне в Холд Телгар сега — добави той търпеливо. — Вчера цял ден бях на Поход в Южния Бол, така че режима ми е изостанал с часове — той сподави една прозявка.
— Бях забравила. Попадна ли на някой?
— На Кант дори не му трепна ухото. А сега нека се нахраня и да се махна от тая воня. Направо не знам как я търпите!
Лесса изсумтя:
— Търпим я, иначе не се траете като почнете да мрънкате, че нямате достатъчно мехлем!
Ф’нор се усмихна на Стопанката на Уейра, чувствайки удивения поглед на Бреке при тази размяна на незлобливи закачки. Той искрено харесваше Лесса като човек, не само като ездачката на Старшата Кралица на Бендън. От сърце одобряваше трайната привързаност на Ф’лар към Лесса, не само защото Рамот не би позволила на друг Дракон освен Мнемент да лети с нея. А и защото Лесса беше най-подходящата Стопанката на Уейр Бендън, така както Ф’лар — най-подходящият за Предводител. Те много си подхождаха. От това печелеше Уейра, а оттам и цял Перн. Печелеха също и трите Холда под закрилата на Бендън. После Ф’нор си спомни за враждебността на хората от Южния Бол вчера, докато не научиха, че той е бендънски ездач. Точно се канеше да спомене това на Лесса, когато Манора прекъсна потока на мислите му.
— Много съм обезпокоена от тази промяна в цвета, Ф’нор — каза. — Ето! Покажи ги на Майстор Фандарел — и тя сложи две малки гърненца в един по-голям съд. — Той съвсем точно ще види настъпилата промяна. Бреке, ще бъдеш ли така добра да сервираш на Ф’нор?
— Няма нужда — каза припряно Ф’нор и се оттегли, а гърнето се поклащаше в ръката му. Той все се дразнеше, че Манора, която бе само негова майка, така и не можа да се отърси от схващането, че той е неспособен да се оправя сам. Но, разбира се, доста бързо успя да накара хранениците си сами да се грижат за себе си, както беше сторила и неговата помайчима.
— Да не изтървеш гърнето, когато влезеш в между, Ф’нор! — беше прощалният й съвет.
Ф’нор вътрешно се усмихна. Майката си остава майка, реши той, тъй като и Лесса бе същата към Фелисън — единственото дете, което бе родила. Съвсем правилна бе практиката в Уейровете да се отглеждат храненици. Фелисън — най-подходящият момък, който бе виждал през всичките тези походи; способен да Впечати бронзов Дракон, се разбираше далеч по-добре с кротката си помайчима, отколкото би се разбирал с Лесса, ако тя го отглеждаше.
Докато си сипваше от задушеното, Ф’нор се чудеше на женската упоритост. Момичетата непрекъснато го молеха да дойдат в Уейр Бендън. Тук от тях не се очакваше да раждат дете след дете, докато се износят и остареят. Жените в Уейровете си оставаха дееспособни и привлекателни. Манора беше живяла два пъти повече, отколкото, например, последната жена на Лорд Сихър от Битра, ала в същото време изглеждаше по-млада. Е, един ездач предпочиташе да си търси сам любовниците, а не те да му се натрапват. Точно сега в Ниските Пещери имаше достатъчно свободни жени.
Клахът със същия успех можеше да мине и за лекарство. Не можа да го изпие. Набързо изгълта задушеното, като се опитваше да не усеща вкуса му. Може би ще успее да хапне нещо в Ковачницата на Холд Телгар.