В края на пребиваването си у нас той се ожени и замина на сватбено пътешествие за Кавказ, по местата на Лермонтов, след което се върна у нас за още една зима. В негово отсъствие през лятото на 1913 година Monsieur Noyer, набит швейцарец с бухнали мустаци, ни четеше „Cyrano de Bergerac“ и виртуозно променяше гласа си според героите. Когато за пръв път тръгна да язди с нас, конят му се препъна и той през главата му се стовари в храстите като на старомодна карикатура. При сервиза, когато играехме тенис, той смяташе за необходимо да стои до самата линия, широко разтворил дебелите си крака с омачкани ленени панталони, след това някак приклякаше и удряше подхвърлената топка със страшна сила, но не излизаше нищо — топката или се блъсваше в мрежата, или отлиташе в неокосеното поле, оттатък решетката на оградата, през която упорито… — но вече писах за тези бели пеперуди.
През пролетта на 1914 година, когато Ленски ни напусна окончателно, при нас постъпи онзи Волгин, за когото вече споменавах, син на обеднял симбирски помешчик, младеж с обаятелна външност, със задушевни интонации и прекрасно държане, но с душа на пошъл тип и негодник. По това време не се нуждаех вече от никакъв надзор, а с учебна помощ изобщо не можеше да ми окаже, тъй като беше безнадеждно неук (спомням си, че се басирах с него и той загуби един великолепен бокс, понеже твърдеше, че писмото на Татяна започвало така: „От почерка ми ще се удивите“), и всичкото, което получих от него (освен бокса), бяха историите, в които отначало се заслушвах, за похожденията му с жени — истории, които се смениха с неприлични клюки за нашето семейство: научаваше ги от една наша младолика роднина, за която се ожени по-късно. При Съветите този кадифен Волгин стана комисар и скоро така подреди нещата, че да разкара жена си на Соловецките острови104. Не зная как е завършила неговата кариера.
Колкото до Ленски, не го изгубих напълно от очи. Още докато беше у нас, бе отворил с пари на заем доста фантастично предприятие за изкупуване и експлоатиране на разни необикновени патенти. Не че представяше тези изобретения за свои, но ги осиновяваше с такава нежност, че бащинството му биеше на очи, макар да се базираше на чувства, а не на факти. Веднъж с гордост ни прикани да изпитаме с автомобила си „изобретения“ от него нов вид паваж, който се състоеше от някакви преплетени метални ленти; ние опитахме — и пукнахме гума. През Първата световна война продаде на армията пробна партида храна за коне във вид на плоски сиви сухари; винаги носеше със себе си образец, небрежно го гризеше и предлагаше на приятелите си. Много коне боледуваха тежко от тези сухари. По-късно през 1918 година, когато вече бяхме в Крим, ни писа, като ни предложи щедра парична помощ. Не зная дали би успял да ни я окаже, тъй като бе вложил някакво наследство, получено от него, в увеселителен парк на черноморското крайбрежие със скейтингринг105, с музика, с каскади, с гирлянди червени и зелени крушки, но нахлули болшевиките и угасили илюминацията, а Ленски избягал в чужбина и през двайсетте години според слуховете живеел в голяма бедност на Ривиерата, прехранвал се с това, че разкрасявал с морски пейзажи белите камъни. Не зная какво се е случило по-нататък с него. Въпреки някои свои странности всъщност беше много чист, много честен човек, чиито тромави „диктовки“ помня до ден-днешен: „Тази нощ луната блести като нож. Този черномустакичастичък мъж изпонасече начоколилите го чичкови червенотиквеничковчета.“
6
Когато си представям редуването на тези учители, ме поразяват не толкова забавните трусове, които те внасяха в живота ми, колкото устойчивостта и хармоничната цялостност на този живот. Със задоволство отбелязвам висшето постижение на Мнемозина: майсторството, с което тя съединява отделните части на основната мелодия, като събира и свързва момините сълзи на нотите, провесени тук и там по цялата чернова партитура на миналото. И ми харесва да си представям при гръмкия възторжен изблик на събраните звуци отначало някакви слънчеви петна, а сетне, в избистрящия се фокус, празничната трапеза, наредена в алеята. Там, в самото й устие, до пясъчната площадка на вирското имение, пиехме шоколад в дните на летните именни и рождени дни. Върху покривката личи същата игра на светлосенките, както и върху лицата, под разлюляния легендарен листак на липите, дъбовете и яворите, едновременно увеличени до живописни размери и умалени до вместимостта на едно сърце, и целият празник се управлява от духа на вечното завръщане, който ме подтиква да се промъквам към тази маса (ние, призраците, сме толкова предпазливи!) не откъм къщата, откъдето са слезли всички останали, а отвън, откъм дълбините на парка, сякаш мечтата, за да има право да се върне, трябва да се приближи боса, с беззвучните стъпки на блуден син, изнемогнал от вълнение. През трепетната призма различавам лицата на домочадците и роднините, движат се беззвучни уста, безгрижно произнасят забравени думи. Трепка парата над шоколада, синкаво лъщят десертите със сладко от черни боровинки. Крилато семенце се спуска като малък хеликоптер от дървото върху покривката и на покривката леко се е извърнала към преливащото се слънце с тюркоазните жилки на вътрешната страна голата ръка на момиченце, протегната лениво с разтворена длан в очакване на нещо — може би на орехотрошачката. На мястото, където седи поредният гуверньор, виждам само течащ, неясен, променлив образ, който пулсира заедно с променливите сенки на листака. Взирам се отново и багрите намират очертанията си, а очертанията се раздвижват, сякаш се включва вълшебен ток и нахлуват звуците: гласове, които говорят едновременно, пукот на счупван орех, леката крачка на небрежно предаваната орехотрошачка. Старите дървета шумят от вечния вирски вятър, високо пеят птиците, а през реката долита нестройната и възторжена врява на селската младеж, която се къпе, като дивите звуци на нарастваща овация.
104
Острови в Северно море със старинен манастир, място за заточение от времето на Екатерина II до 1953 г., сега исторически резерват. — Б.пр.; През 20-те години на XX в. на този архипелаг беше сформиран първият концентрационен лагер на ГУЛаг, именно него визира Набоков. — Б. NomaD.