Обичах книгите на Бунин през юношеството си, а по-късно предпочитах удивителните му струящи стихове пред тази брокатна проза, с която се бе прочул. Когато се запознах с него в емиграция, току-що беше получил Нобелова награда. Болезнено го занимаваше течението на времето, старостта, смъртта и с удоволствие отбеляза, че се държи по-изправен от мен, макар да е по-стар трийсет години. Спомням си, покани ме в някакъв — вероятно скъп и хубав — ресторант за задушевен разговор. За съжаление не понасям ресторантите, водчиците, мезенцата, музичките и задушевните разговори. Бунин беше озадачен от безразличието ми към яребичката и подразнен от отказа ми да си разкрия душата. Към края на вечерята ни беше непоносимо скучно заедно. „Вие ще умрете в страшни мъки и в пълна самота“ — ми каза той, когато се запътихме към закачалките. Слабичка девойка в черно, понесла тежките ни палта, се стовари заедно с тях върху ниския тезгях. Понечих да помогна на стройния старец да си облече палтото, но той ме възпря с движение на дланта. Като продължихме учтиво да се боричкаме — сетне той се зае да ми помага, — бавно изплавахме в бледата мрачина на зимния ден. Спътникът ми понечи да си закопчае яката, но изведнъж лицето му се изкриви от недоумение и яд. С общи усилия измъкнахме дългия ми вълнен шал, който момичето бе пъхнало в ръкава на неговото палто. Шалът излизаше малко по малко, това бе някакво развиване на мумия и ние тихо кръжахме един около друг. Завършихме тази египетска операция и мълчаливо продължихме пътя си до ъгъла, където се разделихме. След това доста често се срещахме сред други хора и, кой знае защо, помежду ни възникна някакъв ужасен шеговит тон — и, общо взето, никога не заговорихме за изкуство, а сега е късно, и героят излиза в поредната градина, пламтят светкавици, сетне той заминава за гарата, звездите зловещо и дивно горят върху ковчежното кадифе, а от полята лъха на нещо горчиво, в безкрайно екливата далечина на младостта ни петли опяват нощта.
4
През двайсетте години емигрантски живот в Европа посвещавах чудовищно количество време на измислянето на шахматни задачи. Това сложно, възхитително и безсмислено изкуство стои някак обособено: с обикновената игра, в борбата на дъската то е свързано само в смисъл, както, да речем, еднаквите свойства на топката се използуват и от жонгльора, за да създаде крехкия си художествен космос във въздуха, и от тенисиста, за да разгроми колкото може по-бързо и категорично противника. Характерно е, че шахматистите — независимо дали са обикновени любители или гросмайстори — слабо се интересуват от тези изящни и чудати главоблъсканици и макар да чувствуват чара на заплетената задача, изобщо не са в състояние да я измислят.
За такова съчинителство е нужен не само опит и изтънчена техника, но и вдъхновение, а това вдъхновение е от някакъв сборен музикално-математико-поетичен тип. Случваше се през някой спокоен ден между две празни занимания, в килватера на случайно проплавала мисъл, внезапно, без всякакво предупреждение да почувствувам приятно потръпване на мозъка, където да се набележи зачатъкът на шахматна композиция, която ме подготвя за нощ на труд и задоволство. Внезапният проблясък можеше да се отнася например до нов начин да се слее в стратегическа схема еди-каква си засада с еди-каква си защита; или пък пред очите ми за миг се появяваше в стилизиран и затова непълен вид разположението на фигурите, което би трябвало да изрази изключително мъчна тема, преди изглеждала неосъществима. Но най-често това биваше просто движение в мъгла, маневра на привидения, бърза пантомима и в нея участвуваха не различни фигури, а безплътни силови единици, които, вибрирайки, влизаха в оригинални сблъсъци и съюзи. Усещането беше, повтарям, твърде сладостно, и единственото ми възражение срещу шахматните композиции е, че заради тях съм изгубил толкова часове, които тогава, през най-плодотворните ми, кипящи години, отнемах безгрижно от писателството.
Познавачите различават няколко школи в изкуството на задачите: англо-американската съчетава чистотата на конструкцията с ослепителното тематично хрумване; с нещо приказно поразяват оригинално-уродливите триходови композиции на готическата школа; неприятни са с пустотата си и с лъжливия си блясък произведенията на чешките композиционисти, ограничили се в изкуствени правила; навремето си Русия е изобретила гениални етюди, сега обаче прилежно се занимава с механично натрупване на сиви теми с цел за ударно преизпълнение. (…) Лично мен в задачите ме запленяват миражите и измамите, изведени до дяволско съвършенство, и макар че по въпросите на конструкцията съм се старал по възможност да се придържам към класическите правила като например единство, точност, икономия на силите, винаги съм бил готов да пожертвувам чистотата на рационалната форма пред изискванията за фантастично съдържание.