3
У всеки малчуган има и стремеж към преизвайване на земята, към пряко влияние върху сипкавата среда. Ето защо децата толкова обичат да ровят из пясъка, да правят шосета и тунели за любимите си играчки. Той имаше над сто автомобилчета и си вземаше ту едно, ту друго за игра в градината. От слънцето голият му гръб блестеше като мед, на него се кръстосваха презрамките на плетеното му тъмносиньо гащеризонче (при потапянето във вечерната вана този хикс на презрамките и късите крачолчета се представяха от съответно очертана белота). Никога по-рано не бях седял на толкова пейки и градински столове, на каменни бордюри и стъпала, по парапети на тераси и ръбове на басейни. Милозливите германци ме вземаха за безработен. В прословутата борова гора край Грюневалдското езеро ходехме рядко: твърде много боклук и отпадъци имаше из кея и не беше съвсем ясно кой се бе трудил да мъкне специално толкова надалеч тези тежки неща — железния креват, оставен насред полянката, или парализирания гипсов бюст под шипковия храст. Веднъж дори в гъсталака намерих стенно огледало, малко обезобразено, но още бодро, подпряно на един дънер и дори сякаш пияно от смесицата слънце и зеленина, бира и шартрьоз. Може би тези сюрреалистични явления по бюргерските места за почивка да бяха откъслечни пророчески видения за бъдещите неуредици и взривове като онази купчина глави, които Калиостро предвиди във Версайската канавка. Близо до езерото през неделните дни всичко бъкаше от тела в различна степен на оголеност и загорялост. Само катеричките и някои гъсеници оставаха с палта. Сивокраки жени по долно бельо седяха на мазния сивкав пясък, мъжете с мръсни от тинята плажни гащета играеха на гоненица. Из градските градини събличането беше забранено, но беше допустимо да се освобождават две-три копчета на ризата и на всяка пейка можеха да се видят младежи от ярко изразен арийски тип, които, затворили очи, излагаха на одобреното от правителството слънце пъпчивите си чела. Гнусливата и може би преувеличена тръпка, отразила се в тези бележки, вероятно е резултат от постоянния ни страх да не се зарази детето ни от нещо. Ти не само го държеше идеално чисто, но и от малко го научи да обича тази чистота. Винаги ни е вбесявало общоприетото и нелишено от еснафщина мнение, че истинското момче трябвало да се отвращава от миенето.
Бих искал да си спомня всички градинки, из които сме седели с него. Извиквам в паметта си един или друг образ и често мога да определя географското положение на градинката по някой белег. Съвсем тесни пътечки, посипани с чакъл, обрамчени от нисичък чимшир и вечно пресрещащи се като комедийни персонажи; ниска пейка, индигова на цвят, с жив плет кубична форма зад нея и отстрани; квадратна леха рози, заградена от хелиотроп — тези подробности са явно свързани с малките градинки на берлинските кръстовища. Също толкова очевидно столът от тънко желязо с паякообразна сянка под него, леко изместена от центъра, и грациозната въртяща се пръскачка с мъничка собствена дъга, увиснала над влажната трева, за мен означават парк в Париж, но както добре разбираш, очите на Мнемозина са толкова напрегнато насочени към малката фигура (клекнала, товареща малката каручка с камъчета или разглеждаща лъскавия мокър маркуч, по който интересно е залепнал малко от този цветен чакъл, по който току-що е пропълзял), че разнообразните ни местожителства — Берлин, Прага, Франценсбад, Париж, Ривиерата и тъй нататък — губят своята суверенност, събират в общ фонд вкаменените си генерали и мъртвите си листа, слепват с общ цимент съдружеството на алеите си и се сливат във федерация от слънчеви петна и сенки, през които изящни деца с голи колене мечтателно се пързалят с бръмчащи ролкови кънки.