Впрочем да не забравя: решението на шахматната задача от предишната глава — офицер на c2.
През май 1940 година отново видяхме морето, но вече не на Ривиерата, а в Сен Назар. Там една последна малка градинка ни заобиколи теб и мен, и шестгодишния ни син, който вървеше между нас, когато слизахме към пристанището, а там, още скрит от къщите, ни чакаше „Шамплен“, за да ни отнесе в Америка. Тази последна градинка е останала в ума ми като безцветна геометрична рисунка или кръстословица, която лесно бих могъл да запълня с багри и думи, лесно бих могъл да измисля цветове за нея, но това би означавало нехайно да наруша чистия ритъм на Мнемозина, а нали смирено го следвах от самото начало на тези бележки. Единственото, което помня за тази безцветна градинка, е остроумният й съюз с трансатлантическите градини и паркове, защото изведнъж в минутата, когато стигнахме края на алеята, ти и аз видяхме нещо, върху което отначало не обърнахме вниманието на сина си, за да не му развалим изумената радост самичък да открие пред себе си огромния прототип на всичките параходчета, които бе пускал, седнал във ваната. Там, пред нас, където накъсана редица къщи ни отделяше от пристанището и където погледът срещаше всякакви сортове камуфлаж като например сини и розови ризи, които плющяха на въжето, или дамски велосипед на желязно балконче в съседство с раирана котка — сред бъркотията от коси и прави ъгли можеше да се съзрат издигащи се иззад прането великолепни параходни комини, толкова безспорни и истински, както по скритите картинки, където всичко нарочно е объркано („Намерете какво е скрил морякът“), веднъж видяното никога не може вече да се върне в хаоса.
Сергей Райков
Ловецът на пеперуди
— Коя си ти? — рече Гъсеницата.
Това съвсем не подканваше към разговор.
Алиса отговори доста свенливо:
— Не… не зная сега, госпожо… зная само коя бях, когато станах тая сутрин, но струва ми се, че оттогава съм се изменила вече няколко пъти…
— Изглежда много хубаво — каза Алиса, като го прочете. — Само че е извънредно трудно за разбиране! (Виждате ли, тя не искаше да признае дори на себе си, че изобщо никак не го разбира.) Усещам, че някак ми изпълва главата с идеи, само че не знам с какви!