Джо тупна брат си по гърба, когато минаваше край него.
— Работата на водача на култ никога не свършва, а?
Сам посочи компютъра в трапезарията.
— Това беше качено преди минутка на таблото за съобщения.
Алекс седна на стола на Сам и го прочете. Беше от О’Мали и към него имаше прикачена снимка на Тара.
Всеки, който види това съобщение, трябва да знае, че Алекс Уелър, така нареченият водач на Кръстоносния поход за вътрешен мир, е най-обикновен и злостен престъпник. Издирва се за убийството на млада жена на име Амбър Ходж, а заедно с брат му се издирват за отвличането на моята осемгодишна дъщеря Тара. Той се надява да накара властите да спрат издирването му, докато държи малката ми дъщеричка като заложник. Това обаче няма да стане. Не се поддавайте на лъжите му за „блаженството“. Това е опасен наркотик, който разрушава живота и убива хора. Помогнете ми да го намеря и да спася дъщеря си. Ако сте я видели, моля, обадете се на този номер. Анонимността ви ще бъде гарантирана. ФБР предлага сто хиляди долара награда за онзи, който помогне. Не се колебайте — това е правилната стъпка, която трябва да направите. Моля, помогнете ми да намеря дъщеря си.
— Какво да направя? — попита Сам.
— Махни го. Да не позволяваме хората да се объркват. По-късно довечера, когато момичето се съвземе, му изпрати снимка за доказателство, че е жива. Нека на нея се виждат датата и часът, но нищо, което би могло да послужи за идентификация. Изпрати я до неговия адрес във ФБР. Пиши му, че ако отново качи съобщението, ще я убием.
— Ще бъде изпълнено.
— И поспи малко тази вечер. Утре отиваме на нашата първа мисия с пряко действие. Тя трябва да е разбивач.
41.
17 дни
Натъпкаха се в доджа на Ерика — един бус, който трябваше да ги побере за петчасовото пътуване до Меримак, Ню Хемпшир. Шофираше Сам, а Стив седеше до него. Алекс и Джеси се настаниха отзад, тъй като лицето на Алекс беше станало твърде известно. Джо остана вкъщи, за да патрулира както обикновено, а Ерика, която се беше сприятелила с Тара, се грижеше за момиченцето. Опитваше се да й достави удоволствие — например излети на открито, и това донякъде действаше. Тара беше доволна, че някой й обръща толкова внимание, и се наслаждаваше на спусканията до скалистия бряг.
На обяд пристигнаха в Меримак и веднага подкараха към индустриалния район, където се намираше пивоварната „Мийчам“. Тя беше една от шестте регионални пивоварни на компанията. Помещаваше се в стара сграда от червени тухли и произвеждаше милиони кутийки и бутилки с луксозната бира на марката. Пивоварната беше опасана с висока тухлена стена, а главният сервизен път в комплекса беше препречен с желязна врата. От другата страна на улицата на огромен билборд се виждаше мъж, стиснал изстудена бутилка бира „Мийчам“, а отдолу пишеше: „Ако искаш една наистина студена…“.
Когато минаха покрай будката на охраната, къдрокосият мъж вътре ги поздрави с вдигнат палец.
— Това е нашият човек — обясни Сам.
— Сигурен ли си? — попита Алекс недоверчиво.
— След като паркирам, ще поговоря с него.
Сам слезе от буса и закрачи към будката на охраната. Не след дълго се появи отново с голяма пазарска чанта.
— Яко — обяви той. — Кевин е голям твой почитател. Разговарял съм с него десетина пъти, докато е бил на служба. Той и жена му си продадоха къщата и опразниха банковите си сметки. Виж.
В пазарската чанта лежаха десетина найлонови плика, пълни догоре с бели кристали.
Алекс подсвирна.
— Не съм виждал толкова много.
— А достъпът? — попита Стив.
— Ще изключи за трийсет минути охранителните камери на входа и вътре в сградата. Значи разполагаме с половин час.
По сигнал на пазача вратата се плъзна и отвори и Сам мина през нея. Единственото условие беше пазачът лично да се срещне с Алекс. Човекът пъхна къдравата си глава през задната врата, хвана и двете ръце на Алекс и му благодари от все сърце, че е променил напълно неговия живот.
— Не, аз ти благодаря — отговори Алекс. — Благодаря ти, защото заради теб светът ще обърне още повече внимание на нашето малко движение.
Пазачът показа на Сам къде да паркира и им посочи страничната врата на сграда №7, която вече беше отключил.
Тежките дървени врати се отваряха навътре. Четиримата нарушители се почувстваха смалени в приличното на пещера помещение — вътре цареше хаос от тръби, огромни двуетажни стоманени ферментационни резервоари и тесни метални пътеки във въздуха. Те прекараха няколко минути в крачене из пивоварната, докато се опитваха да проумеят предназначението на различните сложни машини.