Президентите и премиер-министрите бяха в делови костюми. Гейшата, която ги посрещаше на вратата, помоли да си свалят обувките и започна приятен разказ за произхода на чайната церемония и изкуството, свързано с нея.
Чайната церемония, разказа им тя, е смятана за много духовна и отпускаща, защото чаят се приема за връзка с природата. При тези й думи италианският премиер се пошегува:
— Дайте на нашия руски партньор двойна доза, за да се успокои.
Тя продължи с обяснението, че японската дума за чайна церемония е чадо и означава „пътят на чая“. Чаеното помещение беше покрито с ароматни татами и тя игриво ги предупреди, че участниците в церемонията и гостите нямат право да стъпват в празнините между рогозките.
Президентът на Съединените щати — Джон Редланд, беше уморен от разликата във времето и раздразнителен, и почти на път да стъпи там, за да провери дали няма да стане дипломатически скандал, но успя да се сдържи. Вместо него канадският премиер, който носеше обувки четиридесет и шести номер, случайно стъпи между татамите, но не последва нищо.
Помещението беше украсено с чудесно аранжирани букети, а по стените висяха разкошни произведения на дзен-калиграфията. През големия прозорец държавниците имаха чудесен изглед като на пощенска картичка към традиционна градина с езерце. Гостите бяха настанени да седнат на украсени възглавници, поставени върху татамите, със сгънати крака, все едно са седнали върху петите си. Гейшата показа как се сяда правилно, но разбира се, единственият човек, който се справи без трудности, беше японският премиер. Той се зае да помага на колегите си, особено на високия американски президент, и им показа как могат да сменят краката си, без да попречат на церемонията и да нарушат етикета.
Пред тях жена в червено кимоно стоеше пред черна лакирана масичка. Тя започна да показва приборите, нужни за церемонията, и да обяснява на английски тяхното предназначение. Този вид чай, каза тя, се нарича мача — яркозелен сорт с леко горчив вкус, но с приятен аромат.
Разказа им защо чадо се нуждае от специални прибори — бамбукова четка, напомняща тел за разбиване на яйца, наречена часен, ленена чаена покривка, известна като чакин, малка бамбукова лъжичка или черпаче, която се казваше чагиаку, и съдината за чай, наричана чаки. След това с гордост вдигна във въздуха, за да го видят всички — черния керамичен чайник, чаватан, в който щеше да бъде поднесен чаят. Керамиката беше от шестнайсети век, изработена в стила Раку — истински музеен експонат, увери ги жената, който се използва само за най-изтъкнати гости.
В малка стая до основното помещение един иконом се грижеше за огъня от дървени въглища. Водата в тежкото желязно гърне вече пускаше мехурчета. Той внимаваше да не кипне, защото температурата на кипене не беше подходяща за правене на чай. Изпълняваше задачата си сам и слушаше през паравана лекцията на гейшата.
Огледа се наоколо, за да се увери, че от охраната не го наблюдават, и извади малък азбучник от джоба, който му бяха позволили да задържи. Между страниците лежеше сгънато парче хартия, в която имаше малка купчинка бели кристали. Той бързо ги разбърка във врящата вода.
Когато гейшата тихо го повика, икономът внесе врящия железен чайник и го сложи върху желязната подложка на масата. Жената и мъжът се поклониха един на друг. Неговата работа тук беше свършила. Той успя да стрелне поглед към висшите сановници, насядали недалеч, но лицето му си остана каменно и безизразно.
После закрачи бързо към основната кухня на двореца, където влезе в един от килерите, намери танто — ножа, който беше скрил там, и се зае да се изкорми, изпълнявайки един съвършен ритуал сепуко.
Докато умираше от кръвоизлива, гейшата добавяше гореща вода в чавана и започна да бърка чая с бамбуковата бъркалка, за да осигури равномерна плътност на течността.
Когато чаят беше готов, тя започна да го разлива в керамични чаши за чай и се покланяше на всеки от гостите, комуто поднасяше. От своя страна те й се покланяха в отговор така, както ги беше научил японският министър-председател.