Президент Редланд отпи глътка от чая и си наложи да потисне гримасата. Не обичаше чай. Би дал много, ако сега можеше да получи някое от тъмните кафета на „Старбъкс“.
След чая на гостите поднесоха малък десерт уагаши в керамична чинийка. Трябваше да го ядат с помощта на дървена клечка. Редланд не хареса и десерта и сдържа подтика си да погледне часовника. Знаеше, че ще трябва да изтърпи още двайсетина минути салонни разговори, преди да го закарат обратно в хотела, за да си вземе душ и да дремне малко. Като се изключат японският премиер и френският президент, който, изглежда, доста си падна по гейшата, никой не се забавляваше по време на церемонията.
Началникът на охраната на президента Редланд, Анди Бостик, беше само на няколко крачки от вратата на пагодата, когато чу първия вик. Когато той и групичка охранители се втурнаха вътре, видяха японския и френския държавник паднали по лице в безсъзнание. Германският канцлер изглеждаше замаян и сякаш също на път да изгуби съзнание. Бостик извади миниавтомата си и се огледа за нападатели, но такива нямаше. Той прибра оръжието и заедно с един от колегите си грабна президента Редланд и се втурнаха към вратата, докато той крещеше в микрофона на ръкава: „Код девет! Водим Ръшмор към дилижанса. Кажи на Центъра, че ще бъдем при Нощния сокол след две минути. Искам да поемем за летище «Канзай» в мига, когато пристигнем. Кажи на Ейнджъл, че ще поемем обратно за ранчото веднага щом хеликоптерът се приземи!“.
Когато президентът беше качен в неговата лимузина, вече се чувстваше замаян. На територията на двореца започнаха да пристигат линейки. Всеки държавен глава се обслужваше и евакуираше от неговата собствена охрана и медицински екип. Лимузината полетя към портата Кеншунмом в единия край на дворцовия комплекс. Когато лимузината най-сетне спря до база 1 на морската пехота, Редланд вече беше в безсъзнание. Агентите го пренесоха по стълбите, където го посрещнаха неговият личен лекар, Мартин Мериуетър, един флотски хирург и сестра. Те бързо го сложиха да легне в медицинския пункт. Веднага провериха жизнените му показатели и го включиха към монитор на сърдечносъдова дейност.
— Какво стана? — попита хирургът.
— Всички започнаха да падат като мухи — отговори Бостик.
— Отрова? — измърмори хирургът. — Може би не е лошо да го интубираме? — предложи, докато вземаше кръвна проба от вена на ръката му.
— Не бързай толкова — възрази Мериуетър. — Жизнените му показатели са наред, цветът му е нормален. Има лека тахикардия, но електрокардиограмата му е в норма. Да изчакаме. След колко време ще сме при президентския самолет?
— Седем минути — отговори Бостик.
— Аз предлагам да го наблюдаваме. Щом стигнем там, можем да се справим с всички възможни предизвикателства. Не става дума за цианид или нещо толкова смъртоносно. Да не се паникьосваме.
„Еърфорс уан“ беше зареден догоре и чакаше на пистата на международното летище „Канзай“. Редланд беше пренесен на носилка в големия самолет и след две минути машината вече беше във въздуха.
В болничното отделение лекарите нервно стояха надвесени над него, готови да се намесят, ако стане нужда. След трийсет минути полет клепките му започнаха да потрепват и той се събуди от само себе си. Погледна надолу и видя ремъците, които го държаха към масата. В очите му се прокрадна объркване.
— Господин президент, добре ли сте? — попита Мериуетър.
— Божичко, Мартин! — изстреля Редланд и се опита да седне. — Не знам какво да кажа. Току-що видях баща си. Той ме чакаше на най-удивителното място.
— Очите на Редланд бяха неспокойни и се стрелкаха насам-натам. — Не знам как да ти го кажа, затова ще карам направо. Там ме чакаше и Господ. Не знам как стана, но това е най-великото нещо, което някога ми се е случвало.
Мериуетър погледна към лекарите и агентите, струпани наоколо, и произнесе само една дума: „блаженство“.
43.
15 дни
— Добре ли си? — попита тя. Той чуваше чайника да свири някъде отдалеч.
Емили се обаждаше на Сайръс всяка сутрин и вечер.
— Все още нищо — отговори той. — Никакви следи.
— Съжалявам? Нови снимки?
— Само онази. Значи преди два дни е била добре.
— Сигурна съм, че е добре. Успя ли да поспиш?
— Няколко часа.
— Днес ще можеш ли да почиваш?
— В момента съм в колата на път за летището. Има извънредна среща на спецотряда.