Выбрать главу

Алекс надникна през вратата в спалнята на Тара.

— Как е моето момиче? — попита той.

Тя беше прегърнала мечето Фреди и гледаше видео на преносимия дивиди плейър. Стаята беше осеяна с нови играчки, които Ерика и Джеси й бяха купували по време на пазаруването в Елсуърт. Ерика седеше в едно кресло и четеше книга.

— Добре — отговори Тара равнодушно.

— Прекрасно. Дай да погледна. — Той премери пулса й, огледа зениците и провери движението на очите.

— Кога ще мога да си ида? — попита тя.

— Скоро — отговори Алекс. — Много скоро.

— Мога ли да говоря с мама?

Долната устна на Ерика започна да потрепва.

— Не днес, може би утре — обеща Алекс.

— А с татко?

— Сега доктор Алекс трябва да тръгва. Ерика, ще се погрижиш на нашата пациентка нищо да не липсва, нали?

Ерика преглътна и кимна.

Пътуването с кола до Ню Хейвън беше дълго, но Алекс беше доволен, че може отново да излезе от къщата. Нападението срещу пивоварната беше вълнуващо и той искаше още „преки действия“. Беше събрал същия екип като преди: Сам и Стив отпред, а той и Джеси на задната седалка. Пристигнаха до склада на фабриката за бутилиране на вода „Бивър Брук“ след мръкване. Фирмата осигуряваше охладители и петнайсетлитрови бутилки с вода за домакинствата и предприятията в Кънектикът и Ню Йорк.

Паркингът беше почти празен. Стив слезе от буса, протегна се и бавно закрачи към единствената кола, паркирана наблизо. От нея слезе мъж.

— Ти ли си Джейсън? — подвикна му Стив.

— Да — отговори той припряно. — С тях ли си?

Стив кимна.

— Всичко наред ли е?

— Да. Вкарай буса в гаража зад колата ми. Там съм паркирал пикапа си. Ще го видя ли? Ще видя ли Алекс?

— Със сигурност. Той иска да ти стисне ръката, човече!

Джейсън Харис, шофьор във фабриката за бутилиране, затвори вратата, след като Сам вкара буса. Стив слезе първи и огледа мястото с ръка върху пистолета в джоба на якето. Когато се увери, че са сами, даде сигнал на останалите да слязат. При появата на Алекс Джейсън се парализира като пред рокзвезда. Алекс го поздрави дружески и го прегърна силно.

— Благодаря ти — каза той. — Това много ще ни помогне.

— Каквото и да трябва да правите — отговори Джейси, — хайде да се залавяме, защото трябва да тръгна оттук в пет сутринта.

— Готови сме.

— Дадох свободен ден на екипа си. Ще успеете ли да ми помогнете с доставките?

— Мен могат да ме разпознаят — отговори Алекс, — затова ще остана с Джеси в буса, но Сам и Стив са на твое разположение. Лесно се поддават на обучение.

Джейсън се усмихна.

— Трябва единствено да бутат количка.

Тримата мъже се заловиха с работа. В склада имаше палети с няколкостотин петнайсетлитрови бутилки с вода. Използваха спринцовки, за да засмукват разтворен концентрат от наркотика от пластмасова манерка, след това вкарваха точно определено количество през пластмасовата запушалка на всяка от бутилките с помощта на широки игли. Веднага след това запечатваха отново шишето с капка бързо съхнещо лепило. След това бутилката биваше добре разтърсена, за да се разтворят кристалите хубаво.

Свършиха товаренето на камиона за доставки след полунощ и влязоха в буса, за да поспят. Джейсън се настани в кабината на своя камион и също дремна. Малко преди пет сутринта той ги събуди с голям плик закуски от ресторант за бързо хранене и поднос с кафета. След това на бледата утринна светлина изкара камиона си от гаража. Сам го следваше отблизо.

„Бийвър Брук“ обслужваше редица нюйоркски инвестиционни банки и хедж фондове. Джейсън достави първата вода за пиене в 6:30 в центъра на града на входа за доставки на „Спраут и съдружници“ — голяма фирма за търговия с облигации.

Алекс и Джеси останаха в буса, а Стив и Сам си сложиха фирмени кепета и помогнаха на Джейсън да разтовари и подреди правоъгълните шишета върху колички.

На всеки от етажите на „Спраут“, те издирваха автоматите за вода и подменяха шишетата в помещенията за почивка и етажните кухни. Когато свършиха, офисите и търговските помещения вече бяха заредени. На последното място, където трябваше да се отбият, стая за почивка на трийсет и осмия етаж, Сам сръчка Стив, за да му покаже един млад мъж, който току-що си беше налял вода от автомата и я сипваше в кафемашината.