— Проклетият О’Мали — въздъхна Алекс. — Къде се намираш?
— В стаята на момичето.
— Направи каквото трябва да направиш. Така, както го обсъдихме. Джо, братко мой, ще се видим от другата страна.
— Ще пристигна там с фанфари.
— Обичам те — каза Алекс.
— И аз — отговори Джо и прекъсна линията.
Ерика не беше помръднала и сега стоеше между него и Тара. Долната й устна потрепваше.
— Махни се от пътя ми.
— Джо, не го прави. Остави я на мира.
— Казах, махай се!
— Няма.
Джо дръпна спусъка. Куршумът мина право през сърцето на Ерика и се заби в стената зад нея. Докато се смъкваше на колене, тя сякаш въздъхна. Сега пред Джо имаше чиста стрелкова линия към Тара. Момичето изпищя и започна да слиза от леглото си.
Джо се прицели в челото й.
В този миг Авакиян с шут изби вратата. Заедно с него в спалнята нахлу и втори агент. Никой от двамата не си направи труда да извика предупреждение. В мига, когато вратата се отвори, те забиха шест куршума в торса на Джо, а когато падна напред, Авакиян пусна още два в главата, за да е сигурен, че работата е свършена.
Сайръс стигна до вратата. Тара пищеше, цялата опръскана с кръв. Той се втурна към нея, взе я в обятията си и на бегом я изнесе от стаята.
— Татко е тук, скъпа. Татко е тук!
— Двама заподозрени са елиминирани в предната спалня — извика Авакиян в микрофона на станцията.
— Момичето е в безопасност! Повтарям, Тара е в безопасност!
От фоайето Сайръс се провикна към Авакиян.
— Това Алекс Уелър ли беше? — Арменецът обърна тялото с крак по гръб.
— Не, мисля, че е неговият брат.
От долу по станцията се обади един от агентите.
— Тук има един заподозрян, който твърди, че Алекс Уелър не е тук и никога няма да го намерим.
„Не, ще намерим това копеле — закани се Сайръс, притискайки Тара към гърдите си. — Аз ще го пипна!“
45.
14 дни
— Къде ще отидем? — попита Джеси уморено, вторачена в мъртвите дървета по протежение на магистралата.
— Знам местенце, където ще бъдем в безопасност — успокои я Сам. След като обсъждаха известно време предложението му, Алекс взе решение. На следващия изход от магистралата слязоха от нея и поеха в обратната посока — на юг към Ню Йорк.
Когато се озоваха на час път от северните покрайнини на града, новините за полицейската операция в Бар Харбър стигнаха до радиостанциите. Джо Уелър и Ерика Парис бяха мъртви. Останалите трима бяха арестувани. Тара О’Мали беше спасена. Алекс Уелър беше още на свобода. Сайръс О’Мали направи изявление, в което благодареше на колегите си за смелостта при операцията по освобождаването на отвлечената му дъщеря.
Дълго време никой от пътуващите в буса не проговори. Сам и Джеси безмълвно бършеха сълзите си, а Стив свиваше и разпускаше юмруци. По едно време прошепна, че никога повече няма да види Лесли. Бил сигурен.
Най-накрая Алекс заговори:
— Вижте, не скърбя за Джо и Ерика. Вие също не бива да тъгувате. Всички знаем, че вече са стигнали на другия бряг. Представете си колко са щастливи, какви късметлии са да приключат с всички тези глупости. Скоро ще бъдем с тях, но все още имаме работа за вършене. Лесли, Дейвис и Вик ще се оправят. Стив, не се тревожи за нея. Лесли е силна. И непременно ще я видиш отново. Ако не тук, то от другата страна. — Той потупа едрият мъж по гърба и въздъхна. — Мисля, че е крайно време Сайръс О’Мали да престане да се опитва да ни спре. Смешното е, че макар да го мразя и в червата, знам как да направя неговия живот по-добър.
Вече беше късно, когато прекосиха река Бронкс и навлязоха в градските улици. Сам намери място за паркиране пред една кръчма с капаци на витрините, загаси двигателя и обяви:
— Добре дошли на Уолтън авеню.
Беше студено и по улиците нямаше много хора. Сам ги остави в буса и се промъкна към входа на сградата: издраскани черни врати водеха към фоайето на покрита със сажди бяла жилищна сграда. Той натисна звънеца и когато чу пукот, каза в домофона:
— Здрасти, мамо. Аз съм.
Асунсион Родригес беше слаба, със силно опъната назад черна коса, прошарена тук-там с по някой сив кичур. Когато отвори вратата на апартамента на шестия етаж, тя се разплака и започна да се люшка между облекчение и гняв. Къде е бил толкова време? Защо не се е обаждал? Добре ли е? Да не се е забъркал в неприятности? Какво щеше да каже баща му!