Всичко е наред, успокои я той. Бил с добри хора и вършели важни неща. Бил сигурен, че баща му би одобрил. След това мина към същината:
— Мамо, аз съм с приятели. Могат ли да останат няколко дни у нас?
Когато Алекс, Джеси и Стив влязоха през входната врата, госпожа Родригес се вторачи в Алекс и започна да стрелка с гневен поглед своя син. Преди Сам да успее да ги представи един на друг, тя измърмори някакво извинение и го дръпна в нейната спалня, където започна да му се кара.
— Да не мислиш, че не знам кой е този, а? Да не мислиш, че не знам? В какво си се забъркал, а?
— Мамо, той е добър човек. Велик човек. Искам да гледаш по-широко на нещата. Хайде, направи го заради мен. Ако ни изгониш, ще имаме сериозни затруднения.
Съзнанието на жената се зае с решаването на практическите въпроси.
— Кой къде ще спи?
Той се засмя и я целуна по бузата.
— Момичето може да спи на моето легло. Останалите ще спим на дивана и пода в хола — всичко ще е наред.
Тя се намръщи.
— Ти ще спиш на дивана — и го заплаши с пръст.
Мериън тичаше надолу по болничния коридор толкова бързо, колкото обувките й с високи токчета позволяваха. Съпругът й крачеше с големи крачки след нея.
Сайръс и Емили стояха пред стаята на Тара, почти притиснати един в друг, и разговаряха тихо.
— Как е тя? — провикна се Мериън отдалече.
— Изпитва слабост, но иначе е добре — отговори Сайръс. — Заспала е, но можеш да я събудиш.
Тя почти залепи лицето си в неговото.
— Ненавиждам те за случилото се — изсъска със злоба. — Ако не беше ти, нямаше да бъде замесена.
Сайръс нищо не каза, но Емили не можа да се сдържи.
— Не мисля, че това е справедливо или от полза.
— Доктор Фрост — изсъска Мериън, — защо сте тук?
— Сайръс ме повика. Бях се притеснила за Тара.
Мериън я изгледа унищожително, след това профуча край тях, за да види дъщеря си.
— Сайръс, ти добре ли си? — попита Марти.
— Благодаря за вниманието, приятел. Добре съм. Днес извадихме голям късмет.
Когато отново останаха сами, Сайръс се обърна към Емили:
— Тази вечер ще се въртя тук, в случай че Тара поиска да ме види.
— Ще остана с теб — обяви Емили и го хвана за ръката. Държа я, докато от сестринската стая не излезе една от сестрите и тя трябваше да го пусне.
Специалистите по разпити от ФБР разпитваха Дейвис, Лесли и Вик почти непрекъснато в продължение на два дни, докато не се увериха, че те нямат представа къде се намира Алекс Уелър. И тримата отказваха да кажат с кого пътува той и нищо не можа да промени тяхната решимост да защитят своите съучастници.
Сайръс веднага се върна да търси следи. Всички убити и арестувани в Бар Харбър бяха участници в салона на Уелър, така че беше логично да се предположи, че онези, които още бяха с него, също са членове. Ако ФБР успееше да установи тяхната самоличност, можеха да направят заключения къде биха могли да бъдат. Приятелката на Алекс, Джеси Рейгън, беше изчезнала и Сайръс беше уверен, че тя е една от неговите спътници. Още един съучастник беше идентифициран — шофьор в бутилиращата компания „Бийвър Брук“. Бяха го открили в кабината на камиона му — отравяне с въглероден монооксид, по-просто казано, с изгорелите газове от двигателя.
Това означаваше, че остават още двама мъже, които се виждаха на записите от охранителните камери, че доставят вода в Ню Йорк. Единият беше дребен, а другият едър и с брада. И двамата носеха торбести якета и качулки, затова лицата им не можеха да се видят напълно. Като се съдеше по физиката им, никой от тях не беше Алекс Уелър. Тяхната самоличност така си остана неизвестна.
Сайръс и Авакиян решиха да починат малко и отидоха да обядват в „Кинсейл Пъб“, който беше близо до офиса им. Седнаха на една от масите с форма на буре и похапваха сандвичи. Авакиян поглеждаше с копнеж към бара, докато смучеше със сламка сода от шишето.
— Ще минем след работа за по едно истинско питие — обеща Сайръс.
— Кога ли ще стане това? — зачуди се Авакиян. — Че ние не спираме да работим.
Сайръс извади списъка с известни членове на дружеството „Уроборос“. Емили успя да му помогне, като си припомни имената на някои от тях, с които се бе запознала при някогашното й единично участие в салона. Проведените разговори с тези хора дадоха още имена. Двама от разкритите — Върджиния Тинли и Артър Спенглър бяха починали — очевидно ставаше дума за самоубийства заради „блаженство“.