Сайръс разгъна листа и извади химикалката си.
— Знаем, че списъкът не е пълен, но нека направим онова, което винаги сме правили: разделяй и владей. Аз ще поема едната половина, а ти другата. Предлагам да се видим отново тук някъде към седем.
— Добре — изръмжа Авакиян. Той вдъхна бирените изпарения във въздуха и прехвърли вратовръзката си през рамо, за да не я покапе с майонеза от сандвича си с пастърма.
Пълничък мъж на средна възраст влезе в заведението под ръка с млада азиатка. Двамата се настаниха на маса близо до бара. Лари Гелб остана с палто и шапка, прехвърляйки нервно менюто, докато приятелката му Лили мина забързано покрай масата на Сайръс и партньора му по посока на тоалетните.
Изведнъж Гелб се надигна от масата с пепеляво лице, хвана се за гърдите и със стенание рухна на колене. Една от келнерките го видя да пада и се развика някой да повика линейка.
Сайръс скочи и се втурна към мъжа. Авакиян въздъхна недоволно и остави сандвича си, за да отиде да помогне.
— Добре ли си? — попита Сайръс мъжа, опитвайки да премери пулса му на врата.
— Сърцето ми — изхъхри Гелб през стиснати зъби.
— Носиш ли си лекарството?
— Може би е в джоба на сакото.
Авакиян започна да рови из джобовете на мъжа, но те се оказаха празни. Дотича управителят на заведението и съобщи, че линейката е вече на път.
Лили излезе от тоалетната и се насочи право към масата на Сайръс. Когато се увери, че всички погледи са приковани към сценката, тя изсипа по едно цилиндърче „блаженство“ в диетичната кола на Сайръс и содата на Авакиян, като не забрави да ги разбърка със сламките. След това се втурна към Гелб и коленичи до него с истеричен писък:
— Какво се случи? Помощ, какво се случи? — разпищя се тя.
Сайръс изпита облекчение, когато чу сирената на линейката, която се чуваше откъм Многопрофилната болница, най-близката.
— Линейката е на път — успокои той младата жена.
— Направете му сърдечен масаж и изкуствено дишане!
Авакиян се изправи.
— Госпожо, човекът е в съзнание и не се нуждае нито от масаж, нито от изкуствено дишане.
Линейката пристигна след минута и фелдшерите изнесоха Гелб на носилка, а Лили ги следваше. Сайръс и Авакиян се върнаха на масата си. Арменецът започна да рови из сандвича, който беше изстинал.
Управителят дойде при тях.
— Момчета, благодаря за помощта. Бирата е от заведението.
— Джими, бих приел с удоволствие чаша бира, но знаеш какви са правилата. Затова вземи сандвича ми да го стоплиш отново. — След това отпи жадно със сламката си.
Сайръс точно се готвеше да последва примера му, когато телефонът му започна да звъни.
— Мериън — обясни той. След това отговори, но не изрече и дума, само слушаше. — Тара. Трябва да вървя.
Очите му казваха всичко.
— О, Сай, съжалявам — каза Пит. — Дай ми списъка, аз ще се заема. Звънни ми по-късно, за да ми кажеш как е тя.
Сайръс взе палтото си от закачалката и хукна към улица „Кеймбридж“, за да хване такси, като остави Авакиян сам да довърши обяда си.
След като изяде сандвича, Авакиян поиска да плати, но когато келнерката се върна със сметката, го завари рухнал на масата, като плешивата му глава всеки момент можеше да падне от ръба й.
— Джими! — извика момичето. — Викай линейката отново!
Управителят дотича, видя какво е станало и възкликна:
— По дяволите, какъв е този шибан ден!
46.
13 дни
Леглото в интензивното издаваше шум като механична дъждовна гора с писукащите си монитори, свистящите като вятър вентилатори. Тара ту се свестяваше, ту губеше съзнание, но дишаше сама. Неврохирургът обясни на Сайръс, че има кръвоизлив в мозъка от сраснала тъкан около тумора. Получила продължителен припадък в отделението, преди да бъде докарана в реанимацията, но била относително стабилна — поне засега. Операцията не е възможна, защото ще я убие.
Мериън беше слязла долу за едно кафе и Сайръс беше благодарен за възможността да остане сам с Тара — спасен от отровните погледи на бившата му жена. Прошепна й, че е тук, и леко я докосна по хладната буза. Вече беше късен следобед. Мобилният му телефон беше изключен — такива бяха предписанията в интензивното отделение и той не се беше сещал за работата си, докато не дойде една сестра да го повика. По телефона в сестринската го търсел някой си Стенли Майнът.