В сестринската Сайръс взе слушалката.
— Ало?
— Сай, Стенли се обажда.
— Благодаря, че ми звънна. Тара получи припадък. Трябваше да ти се обадя, че няма да…
— Става дума за Пит — прекъсна го Майнът. — Вероятно някой му е сипал наркотика, докато сте обядвали. Закарали са го в Многопрофилната болница. Както казват, когато се свестил, бил спокоен. Усмихвал се, разказвал, че е видял баща си, бил истински щастлив. После успял да вземе служебното си оръжие и се застрелял. Сайръс, съжалявам…
Полицейският мозък на Сайръс прегази чувствата му и заработи по случая.
— В ресторанта имаше един дебелак. Разигра ни сърдечен пристъп, докато момичето с него, азиатка, сигурно е сложила наркотика в питиетата ни. Линейката го закара в същата болница.
— Сайръс — прекъсна го внимателно Майнът, — вече проверихме. Изписан е по собствено желание, разписал се, че е на негова отговорност. Знаем кой е и го издирваме. Кажи какво мога да направя за теб?
Сайръс се разрида.
— Някой обади ли се на Джейн?
— Говорих с нея. Тя е на път за Бостън.
— Искам… искам да я видя… но не мога да оставя Тара.
— Ще обясня на Джейн. Ти стой при дъщеря си.
Тази нощ Тара почина.
Час преди да си отиде, тя даде на родителите си един последен дар — цял час съзнание. Очите й се отвориха и тя опипа наоколо за нейното мече. Когато пръстите й докоснаха парцаливия плюш, усмивка изгря на лицето й. Погледна наляво към майка си, която се бореше със сълзите. След това погледна надясно към Сайръс.
— Здрасти, тате.
— Здрасти, мила.
— Може ли малко сок?
Мериън се втурна да донесе, а Сайръс каза със свито сърце:
— Сладка моя, много те обичам.
— Аз също те обичам.
— Боли ли те някъде? Добре ли се чувстваш?
— Добре съм.
Мериън се върна с кутийка студен сок и пъхна сламката в устата на Тара.
— Как си, детето ми? — попита тя.
— Добре — отговори момичето и отпи още. После попита: — Фреди може ли да дойде с мен?
За разлика от Сайръс Мериън не разбра.
— Разбира се, че може да дойде.
— Не ме е страх.
— Знам. Ти си най-смелото момиче на света — каза Сайръс и я погали.
— Спи ми се.
— Затвори си очичките, скъпа. Ние с мама ще бъдем тук, когато се събудиш.
Когато дишането на Тара започна да се ускорява и забавя, повикаха неврохирурга. Лекарката познаваше добре малката пациентка и беше видимо натъжена, когато обясни на двамата родители, че според нея Тара е получила втори кръвоизлив, но този път по-голям.
Мериън хвана едната ръка на дъщеря си, Сайръс пъхна мечето под мишницата й и я хвана за другата ръка, а лекарката застана в долния край на леглото, вперила очи в мониторите, вместо в Тара. Дежурната сестра затвори вратата на стаята и дръпна пердетата около леглото, преди да се присъедини към бдението.
Когато Тара си пое за последен път дълбоко дъх и на мониторите се изписаха само нули, Мериън изпищя и хукна навън от болничната стая, а сестрата я последва, за да я успокоява.
През следващия час Сайръс остана при дъщеря си, докато сестрите откачаха различните тръбички и кабели, за да я откарат. Не искаше момичето му да бъде само през това време.
Беше трудно за понасяне и разбиране.
Две погребения едно след друго.
По време на опелото на Пит Сайръс се чувстваше като сомнамбул. Седеше на пейката до Майнът заедно с другите колеги от бостънското бюро. Арменският поп беше млад мъж с буйна черна брада, която блестеше върху синьо-златния му епитрахил. Сайръс витаеше някъде другаде със замъглено съзнание, докато красотата на свещеническите думи не стигна до него и не го върна за кратко в настоящето.
— В небесния Йерусалим, в ангелските селения, където Енох и Илия живеят като гълъби на стари години, наградени достойно в райската градина — там, о, милостиви Боже, имай милост към душата на покойния наш брат Питър.