Сайръс смени канала.
Под пулта на водещите се виждаше друг часовник с отброяването. Двамата — мъжът и жената, се бяха вторачили мрачно в камерата.
— Докато очакваме церемонията по заклеването на вицепрезидента Килиън, или може би трябва да кажа президента Килиън, да започне, ние ще ви разведем из страната, за да проучим развитието на днешната криза. Намираме се в икономическа, социална и все повече и в политическа криза. Причината, както всички знаем, е световната епидемия от „блаженство“ и благовестяващото, някои биха казали зловещото, движение на Кръстоносния поход за вътрешен мир, което прибягна до световен тероризъм, за да пропагандира своите цели каквито и да са те.
— Да, Сали, напълно си права. В сравнение с миналата седмица епидемията значително се засили. Националният институт за борба със злоупотребата с наркотици, който се занимаваше с изследването на моделите на злоупотребата, разполага с данни, че досега между петнайсет и осемнайсет милиона американци са опитвали наркотика поне веднъж. Агенцията признава, че може би и този брой е твърде занижен. Независимо дали вярвате, както правят мнозина, че „блаженството“ доказва съществуването на небесен задгробен живот, или сте уверени, че става дума за психеделична измама на сетивата, едно е сигурно: въздействието на наркотика в градовете и селата е опустошително.
— Да, Лари, места като Уилоу Рън, Мичиган, са понесли най-тежък удар от началото на кризата, както установи нашият репортер Боб Тъкър в местното кафене „При Карлсън“ — мястото, където се събират изпадналите в шок местни жители.
На екрана се появи репортерът, седнал в сепарето с двама плещести мъжаги, и се обърна към тях:
— Може ли да ни разкажете какъв е животът в градчето?
— Скапан — отговори единият, гледайки репортера право в очите. — По-кофти, отколкото по времето на последната рецесия. В градчето имаше двама големи работодатели, които сега са в паника. Когато толкова много хора просто престават да ходят на работа, след като са взели „блаженството“ за първи път, не можеш да произвеждаш както преди. Също така не получаваме нужните ни части от другите доставчици. Преди да започне тази простотия, работехме на три смени. Сега едва успяваме да попълним една. Много хора изгубиха работата си. Не съм чувал някой бизнес в града да наема работници. Повечето ми приятели са безработни и живеят от помощи, като същевременно харчат и от спестяванията си. Тревожим се за къщите си, защото, ако не можем да плащаме ипотеките…
Другият мъж стовари голямата чаша с кафе върху чинийката.
— Към всичко това трябва да се добавят и личностните проблеми, които някои от хората изпитват след вземането на наркотика. Слава богу, моето семейство беше пощадено, но имам приятели и съседи, които изгубиха свои близки.
— Заради самоубийство? — попита репортерът.
— Няма значение дали наистина са посегнали на себе си, или не. Щом веднъж вземат тази гадост, пиши ги загубени — отговори той.
Пред Грейси меншън26 в Ню Йорк стоеше друг репортер, скрит под чадър.
— Аз съм Мартин Флорес. Подобно на другите големи градове, и Ню Йорк понесе жесток удар от кризата с наркотика. Към тревогите от безработицата се добавя усещането, че социалният разпад и безредиците са само на крачка от нас. И в най-благоприятните времена Ню Йорк е място, където животът е труден, ако си беден и в неравностойно положение. Във време като днешното никой не беше особено изненадан, когато избухнаха безредиците по улиците в Мот Хейвън, след като полицията направи опит да арестува членовете на местна банда, която според тях доставя наркотика в квартала. Попитахме кмета Алекс Строс за голямата каша, която цари в Голямата ябълка27.
Кметът разпери ръце зад писалището в обширния си кабинет.
— Проблемите, които изпитахме миналата седмица в Бронкс, биха могли да прераснат в нещо положително, ако хората разберат, че трябва да сме единни, щом искаме да се борим срещу употребата на наркотици. Алтернативата е разделение и безпорядък. За мен, като кмет и гражданин, тази алтернатива е неприемлива.
— Хората в този квартал се разгневиха, защото полицията се опита да спре доставките на „блаженство“. Това какво ви говори?
Кметът стовари юмрук в дланта си.
— Говори ми, че това е опасен, водещ до пристрастяване наркотик. Ще ми се да видя много повече усилия, насочени към лечението и детоксикацията. Аз лично ще положа повече усилия в областта на образованието и лечението. Това е единственият път, който води напред.
27
Прякор на Ню Йорк, популяризиран от спортния журналист Джон Фиц Джерълд през 1920-те години. — Б.пр.