Следващите кадри бяха от търговската зала на Нюйоркската стокова борса. Репортерката там стоеше като закована на мястото си, докато около нея кипеше дейност.
— Аз съм Вилма Фиорентино. Днес в Нюйоркската фондова борса денят беше подобен на много други през последно време: трескаво търгуване на големи обеми, резки спадове на Дау Джонс и други индекси. Попитах главния аналитик на пазарите в „Дж. П. Морган“ колко още може да падне индексът Дау?
— Не можем да гадаем какво настроение ще цари в залата. Нямаме исторически прецеденти, съпоставими с онова, което се случва през последните няколко седмици на пазарите. Още не падаме свободно, но парашутът е твърде малък и освен това е продупчен. Уолстрийт гледа към Вашингтон с надеждата, че там ще вземат драстични мерки в политическата област и няма да ни оставят сами. Пазарите във всички страни по света понесоха тежки удари. Икономиката има нужда от шокова терапия, а това означава много решителни действия както от Белия дом, така и от Конгреса, за да бъде спрян Кръстоносният поход за вътрешен мир и неговия посланик — „блаженството“, и да се възстанови общественото доверие.
Сайръс загаси телевизора.
— Не искам да чувам нищо повече.
— Алекс Уелър буди такъв гняв у мен — призна Емили. — Той е такъв пламенен нарцисист! Създал си е някаква мегаломанска представа за света, собствена визия за нещата в живота, която го прави сляп за болката и мъките, които причинява. А хората, които го следват като месия или гуру, или нямат представа, или предпочитат да не вярват, че той е вулгарен убиец. Имам предвид, по дяволите, та той си е довлякъл лабораторното оборудване в Бар Харбър като някакъв нов Франкенщайн.
— Искал е да използва Тара — сигурен съм в това. — Сайръс се вторачи в тъмния телевизионен екран. — Ще убия това копеле!
Тя въздъхна.
— Какво ти се прави сега?
— Това — отговори той и напълни чашите им.
Когато се стъмни, Сайръс вече беше много пиян и седеше смъкнат в креслото си. Емили се беше ограничавала повече в пиенето, но не беше в състояние да шофира.
Докато той дремеше, Емили отиде в спалнята, свали завивките от неоправеното легло и потърси в шкафа чисто спално бельо. Оправи леглото с чисти чаршафи, после доведе Сайръс в спалнята и го сложи да легне. Като малко момче, щом усети чаршафите, той свали панталоните и ризата си и ги хвърли на пода до леглото. Тя ги вдигна и закачи на закачалката.
— Дай ми онази книга — помоли той по пиянски глезено, сочейки към нощното шкафче. — Искам да прочета една поема.
Тя седна на леглото до него.
— Коя? Аз ще ти я прочета.
Стаята се въртеше, книгата също се движеше и той с труд откри мястото.
— Това — посочи Сайръс с пръст строфата.
Когато главата му падна обратно върху възглавницата, тя започна да чете „Утринна серенада“ от Филип Ларкин. Беше тъжно, много тъжно. Ставаше дума за неизбежността на смъртта.
Той изсумтя с пиянско одобрение, затвори очи и след секунди заспа.
За нея беше твърде рано, въпреки това свали обувките си и легна на покривката до него, а когато настъпи утрото, тя беше още там.
47.
10 дни
Въпреки формалните възражения на Майнът Сайръс се хвърли да работи. Във Вашингтон щеше да се състои спешна среща на спецотряда. Той беше решен да участва, затова стана рано, за да хване първия полет. Опита се, доколкото можа да прогони махмурлука си и изпрати Емили. Насочи унинието си в гореща като ковашко огнище ярост и отказа да тъгува, докато Алекс Уелър не бъде спрян.
Когато влезе в заседателната зала, колегите го поздравиха със здрави ръкостискания и сведени погледи, други неловко изразяваха съчувствие за неговите изпитания. Той упорито не позволи на фасадата, която си беше изградил, да се пропука. Седна на мястото си и отвори бележника.
Тази среща беше организирана от Агенцията за борба с наркотиците. Имаше важна нова следа, която изискваше спешни действия. Крис Уебър, началник на разузнаването на АБН, се качи на подиума и пусна проектора с дистанционното.
— Както знаете, през последните няколко месеца в Северна и Южна Америка и из останалата част на света изникнаха множество производствени центрове за „блаженство“. Ние обаче винаги сме смятали, въз основа на установени химични специфики, че има един първичен източник. Сега разполагаме със сериозни доказателства, че фабриката в Запопан, щата Халиско в Мексико, е този първичен източник. Преди две седмици тексаски моторизиран полицай спрял осемтонен камион „Мерцедес Бенц“ с регистрационна табелка от Луизиана, пред Бомонт, Тексас, заради малко пътно нарушение. Полицаят написал акт на шофьора и точно се готвел да пусне него и спътника му да си вървят, когато забелязал изпод седалката да се подава приклад на пушка помпа. Той арестувал и двамата и при последвалото претърсване в камиона били открити сто килограма „блаженство“. Наркотикът бил опакован в хартиени торби, скрити между торби с тор в специално заварени отделения. Уличната стойност на заловения наркотик е около двеста милиона долара.