Сред насядалите около масата се понесе мърморене, когато на екрана се появиха снимките на десетина големи торби.
— Тъй като имаше опасност да издадем нашите източници на информация, заловената пратка остана в тайна. Шофьорът и спътникът му бяха американци. Шофьорът, безработен мияч на чинии от Ню Орлиънс, не беше интересен, защото не знаеше нищо, затова съсредоточихме вниманието си върху пътника. Казва се Дъг Грийни. Ето го. — Той показа снимката му. — В Ню Орлиънс е известен наркотърговец. Притиснахме го здраво, пречупихме го и той се разприказва. Излезе, че това е тяхната четвърта или пета пратка „блаженство“. Бандата, за която работи Грийни, оперира с много пари, защото фактически държи правата за югоизточната част на Съединените щати. Работата на Грийни била да закара камиона до мексиканската граница при Ларедо и да паркира във ферма на север от града, намираща се точно до граничната линия. Ето снимка от въздуха. Там се срещал с мексиканец на име Ромо и му предавал няколко куфара пълни с пари — около десет милиона за последната пратка. АБН започна веднага да следи фермата, включително чрез монтирането на микрофони и подслушване на телефоните. Фермерът е американец от мексикански произход и брат на въпросния Ромо.
Преди около седмица забелязахме Ромо в имота, но не можахме да разберем как се е озовал там. След това подслушахме разговори за тунел. Нахлухме във фермата, докато Ромо беше още там, и открихме изход на тунел под мръсния под на обора. Той води право на запад в продължение на около осемстотин метра, минава под защитната стена и излиза в една барака за инструменти във ферма откъм мексиканската страна на границата. Намерихме и още десет килограма „блаженство“, които Ромо току-що беше пренесъл. По време на разпита Ромо се оказа доста самовлюбен: представяше се за голяма работа и намекна, че може много да ни разкаже, ако се споразумеем. Ние му обяснихме, че сме навити дотогава, докато информацията е ценна. Не мина много време и той ни каза за Гуадалахарската химическа компания, разположена в Запопан. Свързахме се веднага с Федералната следствена агенция в Мексико. Сега ми позволете да ви представя заместник-директора на ФСА Луис Рохас, който ще ви информира за нашата планирана съвместна операция. Ако всичко протече по план, ще нанесем сериозен удар срещу контрабандата с „блаженство“.
Луис Рохас зае мястото на Уебър на подиума.
— Федералната следствена агенция и федералната полиция веднага започнаха да разследват Гуадалахарската химическа компания. Става дума за малка компания, частна собственост, която през последните трийсет години е произвеждала множество химикали за селскостопанската и лекарствената индустрия. Намира се ето тук — в покрайнините на града, в рамките на индустриалния парк. Напоследък фирмата не може да се похвали с големи успехи. Синовете на основателя не се интересуваха особено от бизнеса и компанията пое надолу. Открихме, че синовете наскоро са дали фабриката под наем на млад химик от Мексико Сити. Той им направил предложение, което не могли да откажат — дял в печалбите от „блаженството“. Химикът се казва Мигел Сифуентес. Това е паспортната му снимка.
Боб Кучио от ФБР погледна Сайръс и попита:
— Чувал ли си някога за този тип?
Сайръс поклати глава.
— Допреди Коледа е работил като химик в Харвардското медицинско училище — обясни Кучио. — Каква е вероятността той и Уелър да са се познавали?
— Голяма — отговори Сайръс. — Ще се заема с това.
Рохас продължи с брифинга.
— Сифуентес започна да харчи пари като наркобарон. Купи си хасиенда, автомобили, яхти, включително частен самолет. Притежава и частна армия, която охранява фабриката. През изминалата седмица я наблюдавахме денонощно и смятаме, че познаваме слабите места. Готови сме да действаме. Утре следобед ще я ударим.