Мигел каза на жена си, че я обича, после остави слушалката и започна да разтрива своите пулсиращи слепоочия. Помощникът му видя, че е свършил с разговора, затова му поднесе папка с изпратени по факса фактури от доставчиците на аминокиселини в Гърция и Швейцария. Когато ги разлисти, Мигел се вбеси.
— Тези типове са пладнешки разбойници — изсумтя той. — Отново са удвоили цените си. Вече дори не си правят труда да обясняват защо.
Точно в този момент чу шума от летящ ниско хеликоптер, който се приближаваше. Това го обърка, защото беше сигурен, че неговият вече е на площадката.
Почувства сътресението, преди да чуе взрива. След това имаше поредица пронизителни експлозии — всяка подобна на удивителна. Чуваха се от всички страни. Стъклата на офиса му се пръснаха, посипвайки го с отломки. Автоматни откоси започнаха да накъсват въздуха.
Кървейки от повърхностните си рани по лицето и ръцете, той залитна към коридора, където неговите служители трескаво търсеха спасение в бягство.
— Какво става? — извика Мигел.
Един от охранителите се втурна в сградата, дишайки на пресекулки. Спря пред Сифуентес и свали празния пълнител от автомата си.
— Нападнати сме! — изкрещя той. — Федералната полиция, заобиколени сме отвсякъде.
— Какво да правя? — изблея Мигел.
— Да правиш? Вземи това и прави каквото трябва! — охранителят извади един револвер от кобура, плъзна го по плочките към ококорения химик и хукна надолу по коридора.
Сайръс и Васкес наблюдаваха операцията от реещия се отгоре хеликоптер и слушаха шумовете от сражението. Сайръс беше раздразнен, че не може да следи със слушалките разговорите между участниците в операцията, защото говореха твърде бързо на испански, но на всеки няколко секунди някой от агентите на АБН минаваше на английски.
Сайръс гледаше как хората на Васкес се втурнаха през зейналите в оградата отвори със своите леки полугъсенични бронетранспортьори. Първата вълна нападатели унищожи голяма част от охраната. Част от оцелелите заеха отбранителни позиции зад индустриалния климатик, а другите се изтеглиха в сградата на фабриката, построена от блокчета сгуробетон. Оттам обсипваха напредващите полицаи с автоматичен огън.
Васкес високо се оплака на Сайръс, че не му харесва как върви работата.
— Не съм привърженик на продължителните операции — измърмори той и нареди на пилота да кацне на терена близо до фабриката.
Васкес заповяда на хората си да спрат стрелбата и с мегафон в ръката заговори иззад един от бронетранспортьорите.
— Говори полковник Васкес от федералната полиция! Обградени сте! Изхвърлете оръжието си през прозорците и започнете да излизате с вдигнати ръце. В противен случай ще бъдете избити. Разполагате с една минута.
Един от охранителите пъхна главата на работничка през избития прозорец и опря пистолет в слепоочието й.
— Разкарайте се оттук — изрева той, — иначе ще избием всички, включително жените.
— Не бъдете идиоти! — извика Васкес в мегафона. — Предайте се и всичко ще се нареди за вас.
Охранителят изчезна от прозореца.
— Как ще подходите? — попита Сайръс потящия се полковник.
— Ако до минута не се предадат, ще използваме сълзотворен газ и ще нахлуем във фабриката. Не искам да се стига до обсада.
В настъпилото затишие Мигел се свлече зад бюрото в разбития си офис и унесено започна да вади парченцата стъкло от ръката си. Никой не можеше да го чуе, но той не спираше да се пита отново и отново:
— Защо се захванах с това? Защо го направих?
Васкес следеше с поглед движението на секундарника на своя часовник и каза на Сайръс:
— Това не е истинска ситуация със заложници. Всички хора вътре са работници, дошли доброволно на работа във фабрика за наркотици. Да свършваме с това.
— Полковник, това е ваш терен — отговори Сайръс.
В отговор на нападението със сълзотворен газ група хора изтича от сградата и беше заловена. Васкес заповяда атака с всички сили. Хората му сложиха противогази и се втурнаха в сградата. В битката, която последва, бяха убити трима полицаи и четиридесет работници, преди операцията да бъде обявена за успешна от лейтенанта на Васкес, ръководил на място атаката.