— Това е болен тип — изръмжа той. — Джефри Дамър не дупчеше ли жертвите си с бургия?
Сайръс знаеше подробностите. Помнеше подобни неща.
— Инжектирал киселина в челните им лобове. Искал да ги превърне в секс зомбита, но очевидно не е бил голям учен. Всички умрели.
— Нещо подобно ли имаме?
— Никой не смята, че са били въведени чужди вещества — уточни Авакиян.
— Тогава какво?
Авакиян потърка голата си глава с разперени пръсти като мъж, който още има коса.
— Стенли, това тепърва ще се изяснява.
След обяда се повозиха. Тъй като трябваше да почнат отнякъде, решиха да започнат с последната жертва — Карла Луиз Гослинга, двайсет и една годишна проститутка от Бостън, чието тяло беше намерено миналия петък в Хуксет, Ню Хемпшир. Вероятното й транспортиране през междущатските граници поставяше престъплението на федералната карта. Случаят така или иначе се очертаваше юридическа бъркотия: първата жертва беше намерена на земя щатска собственост — на бреговете на река Чарлз в Нютън, така че беше на Масачузетската щатска полиция. Втората жертва беше открита на един свободен парцел в Колумбия Пойнт, недалеч от библиотеката „Джон Ф. Кенеди“, затова случаят беше притежание на бостънския отдел „Убийства“. Сега, когато третият случай предизвика участието на ФБР, всички бързаха да се отърват от базите си данни и да оставят на федералните главоболието и разходите по разследването на сериен убиец.
Мястото беше прав участък на излизане от Бостън и северно от междущатско шосе 93. Авакиян караше една от гаражните коли, а вниманието му бе идиотски съсредоточено върху спортната станция. През това време Сайръс седеше с уморено отпуснати върху коленете ръце и с очи, вторачени между въртящите се чистачки в скучния пейзаж на магистралата. Въпреки че пролетната зеленина се беше появила преди седмица или малко повече, мокрият следобед и сумрачната светлина обезцветяваха палитрата на горите. Авакиян се караше с радиото, наричайки един от водещите идиот, но Сайръс успя да изключи, като дочуваше само смътно потока логорея.
Когато пресякоха щатската граница, Сайръс извади доклада на щатската полиция на Ню Хемпшир с точното местоположение на трупа. Трябваше да отидат точно на мястото, така че в плана бе включена бърза разходка из местопрестъплението, макар това да означаваше мокри крачоли.
Когато минаха край изхода за шосе 3-А, Сайръс се протегна и изгаси радиото, като така предизвика Авакиян да го наругае.
— Малко по-малко от пет километра — обясни той.
— Там има голямо езеро. Внимавай да не го отминем.
— Мога да карам и да слушам радиото — изръмжа Авакиян. — Не е толкова сложно.
— Този боклук те подлудява — отбеляза Сайръс, имайки предвид футбола.
— Нашата атака не я бива. Нужен ни е по-балансиран състав.
— Не, ти имаш нужда от повече баланс.
— Да бе — възрази Авакиян, — дървеният философ ще ми казва, че имам нужда от повече баланс. Аз обичам пълнокръвните американски спортове, а ти — библиотеки. Ти ми кажи: кой от нас двамата е нормален и кой има нужда от помощ.
Сайръс накара Авакиян да слезе от платното на банкета веднага след като зърна началото на езерцето Пинакъл между влажните дървета.
Да намерят мястото, където беше открито нейното тяло, беше лесна работа, защото възел от жълтата полицейска лента беше останал на едно дърво наблизо. Сайръс носеше снимка, направена с широкоъгълен обектив, на която тялото лежеше във вдлъбнатина до пътя. Затова той и Авакиян успяха да застанат над точното място: близо до тревиста ивица, която се спускаше надолу по естествен склон в плитка вдлъбнатина, пълна с вода.
Сайръс посочи към магистралата.
— Единственото, което е трябвало да направи, е било да спре на банкета, да извади трупа от колата, да го издърпа на метър разстояние и да го бутне по склона. За по-малко от минута е свършил и си е заминал.
— Не са могли да снемат отпечатъци от гуми — допълни Авакиян. — Тревата е прекалено гъста и през последната седмица не е валяло.
— Няма и свидетели — отбеляза Сайръс. — Вероятно е бил тук късно през нощта, когато движението е слабо.
— Двамата се мокреха.
— Добре, видяхме го — каза Авакиян и тръгна обратно към колата. Сайръс не го последва. Опитваше се да реши дали да скочи в мократа канавка.
— Те са претърсили мястото — умолително настоя Авакиян. — Да не мислиш, че там долу ще намериш портфейла на извършителя? За бога, хайде да си вървим.