— Хайде да огледаме — предложи Васкес на Сайръс.
Влязоха през задната част на сградата. Вътре Сайръс започна да примигва от разяждащата миризма. Застреляни и взривени трупове бяха осеяли пода на фабриката. Фелдшери тичаха между оцелелите и ги сортираха по спешност. Пръсналите се съдове за химически реакции бяха залели пода и телата с лепкава смес от химикали и кръв.
Един от агентите на АБН се доближи до Сайръс, свали автомата си и го потупа по гърба.
— Пипнахме ли Сифуентес? — попита той.
— Не знам. Пълно е с трупове.
Сайръс и Васкес се упътиха към предната част на сградата. Крачеха с насочени напред оръжия — за всеки случай. Пред един от офисите чуха глас на мъж, който тихичко се молеше. Полковникът сложи пръст на устните си и влезе на пръсти в помещението.
Сайръс го последва.
Млад мъж с месесто лице и спретнато подрязана брада се беше облегнал на стената зад писалището. Беше насочил пистолет към тях, макар ръката му да трепереше ужасно.
— Мигел Сифуентес — каза Васкес на английски. — Оставете оръжието. Арестуван сте.
— Не! — извика Сифуентес като глезено дете. — Не искам да ме арестуват!
— Не е въпрос на избор. Свалете оръжието!
Вместо да се подчини Сифуентес вдигна по-високо пистолета и кресна истерично:
— Неее!
Васкес обра свободния спусък, без да изпуска лицето на Сифуентес от мушката.
— Както искаш. За дъщеря ти, Сайръс!
Без да се поколебае и за миг, американецът пусна куршум в челото на химика.
48.
9 дни
С една тоалетна за петима души малкият апартамент беше препълнен и неудобен, а госпожа Родригес не улесняваше нещата. Тя отблъсна опита на Джеси да се сприятелят и не я пускаше в кухнята. Отказваше да разговаря с когото и да било от гостите, а със сина си говореше само, колкото да го смъмри на испански.
— Сами, кога ще си вървят тези хора?
— Правим планове. Скоро ще си заминем.
— Не искам да тръгваш с тях.
— Трябва, мамо. А и искам да го направя. Всеки път, когато вземам „блаженство“, разговарям с татко. Велико нещо е. Опитваме се да го дадем на целия свят, на всички хора.
— И аз разговарям с него всеки ден — в моето сърце. Така трябва да се разговаря с мъртвите.
— Но аз наистина го виждам!
— Вярата, синко — натърти тя и посочи гърдите си, — идва оттук. Баща ти е тук, Бог е тук. Вярата е в теб. Не можеш да я откриеш в някакъв наркотик.
— Ти не разбираш.
— Не, ти не разбираш! Искам тези хора да се махат, а ти да се върнеш в университета! — извика жената и тресна вратата.
Сам се върна в хола, където Алекс и останалите гледаха новините, посветени на последното развитие на кризата с наркотика.
Бяха смаяни от последните репортажи от Мексико, че Мигел Сифуентес е мъртъв, поради което най-големият доставчик на „блаженство“ повече няма да работи. Алекс обаче не се притесни.
— Не се тревожете — успокои ги той. — Предполагам, че половината синтезатори на пептиди в света се използват за производството на „блаженство“. Твърде доходоносно е. Не може да бъде спряно. Не могат да ни спрат.
Надяваха се да чуят нещо и за Сайръс О’Мали. Както обикновено, Стив яростно щракаше дистанционното, преминавайки през всички канали, преди да се спре отново на първия.
— Смяташ ли, че Лари и Лили са успели да се докопат до него?
Алекс кимна.
— Лари е много изобретателен. Може би са успели и О’Мали вече е видял светлината. — Каза го малко дяволито, после добави: — Кой знае, може би сме го видели за последен път?
Сам седна на килима с кръстосани крака, включи лаптопа си и зачака интернета.
— Майка ти ми се стори доста ядосана — каза Джеси.
— Чувствам се кофти.
— Ще се оправи — отговори той и сви рамене.
— Трябва да се махнем оттук — включи се и Алекс. — Остават само девет дни. Трябва да се насочим към нашето местоназначение.
Стив скочи на крака и закрачи като тигър в тясна клетка.
— Алекс, преживяхме много неща заедно, знаеш, че ти се доверявам напълно. Знаеш го, но не смяташ ли, че е време да ни кажеш какво ще се случи, когато отброяването завърши? Нямаш ли ни доверие?
Алекс устоя на автократичния подтик да накара Стив да млъкне с остър укор. Не беше ли очевидно? Ако не беше пазил в тайна намеренията си, властите вече щяха да са научили всичко от оцелелите в Бар Харбър. Сам и Джеси разбираха това, защо Стив да не може?