— Мамка му… колата зави.
Алекс дръпна затвора.
— Никога не съм стрелял — отбеляза той мрачно. — Щеше ми се Джо да е тук.
Алеята за коли, която правеше кръг пред жълтата къща, беше пълна с автомобили, а на верандата се въртяха хора в дебели палта срещу студа на ранната утрин. Мъж на средна възраст замаха към буса и се затича към тях.
— Обзалагам се, че е той! Обзалагам се, че е Алекс! Ей, Алекс, аз съм Ерик. Ерик Болц!
Сам спря и Стив скочи откъм пътническата страна, стиснал полуавтоматичен пистолет в ръката.
— Проследиха ни! — подвикна той на Ерик.
— Не, не, в джипа е мой приятел. Кен Донован. А зад него идва Гъс Френч. Идват, за да се срещнат с вас.
— Откъде знаят, че ще дойдем? — попита Стив.
— Може и да съм казал на неколцина души — отговори Ерик, — но няма защо да се тревожите. Всички са почитатели на „блаженството“. Всички са за вас. Кажи на Алекс Уелър, че може да слезе. Тук е в безопасност. Всички сте в безопасност.
50.
7 дни
Слънцето изгря с цялото си великолепие над безличния хоризонт и бавно започна да сгрява почвата с песъчливите й буци.
Фермата на Болц произвеждаше царевица и се простираше на четиристотин акра — типичната площ по тези краища. На утринната светлина Алекс обиколи земите с Ерик. Поле от трийсет акра северно от къщата беше покрито със спретнато изорани бразди, от които тук-там стърчаха останки от миналата реколта.
— Изорах тази нива по навик — обясни Ерик. Той беше гладко обръснат сериозен лутеранец, който ходеше на черква в града и беше опора на обществото. — Но няма да я засея — продължи той. Махна с ръка на север и запад. — Няма да сея нищо и там. Не виждам смисъл. Всичките ми нужди, както и на жена ми, са задоволени от „блаженството“. — Той подритна пръстта в една бразда. — Тук долу е безбожно и голо. А там горе — съвсем различно. Алекс, ти промени нашия живот. Нашият единствен син се удави. Сега можем да го виждаме един-два пъти на ден.
— Ерик, радвам се за теб и съм ти благодарен, че ни позволи да дойдем тук. Времето, с което разполагаме, е малко, но с твоя помощ ще съумеем да направим големи неща.
— Часовникът ти има да отброява още седем дни — отбеляза Ерик. — Очакваме с вълнение какво ще се случи в деня „нула“.
Алекс не беше сигурен дали не се опитва да измъкне информация от него, затова отговори предпазливо.
— Аз също. Денят „нула“ не подлежи на описание.
Ерик настоя Алекс и неговите хора да се настанят в жълтата къща, а той и жена му да се преместят в кемпера зад къщата. Нямаше да бъдат сами. Техни приятели ще лагеруват около тях — в кемпери, каравани и палатки. Алекс прие къщата с благородно достойнство — съзнаваше добре уникалното си положение на глава на тази ерзац общност. В главната спалня той попипа прясно застланото легло и се отпусна в неговата мекота, придърпвайки Джеси до себе си.
— Тези хора смятат, че съм специален.
Тя го целуна.
— Така е.
Долу във всекидневната Сам се беше отпуснал на един диван с тапицерия на цветя и бе вдигнал краката си на масичката за кафе, само на няколко сантиметра от семейните снимки на Болц. Опрял лаптопа на възглавница, той бързо шареше по клавиатурата, като следваше послушно указанията на Алекс до най-малката подробност. Закачи към своето съобщение и джипиес координатите на фермата. Когато свърши, се качи на втория етаж, намери определената за него стая и рухна уморен на леглото. Шумът от хъркането на Стив, което се чуваше зад стената, не му попречи да заспи почти веднага.
Алекс също заспа и се събуди чак когато в спалнята беше паднал мрак. Почувства се объркан, но когато усети Джеси до себе си, си спомни къде се намира.
През отворените прозорци се чуваха шумове: от двигатели, разговори, смехове и музика от нечий радиоапарат. Той стана от леглото и както си беше гол, отиде до прозореца, за да погледне.
Разкриваше се чудесна гледка към автомобилната алея и щатския път. От изток и запад се виждаха безкрайни редици от фарове, които се приближаваха към фермата.
— Исусе — прошепна Алекс. — Докажи го и те ще дойдат.
Шерифът на Бътлър Каунти беше в експлозивно настроение. Не познаваше губернатора, не го харесваше и със сигурност не беше гласувал за него, а сега този човек му се обаждаше час по час. Шерифът прие обаждането на мобилния си телефон, защото колата му беше паркирана в средата на щатското шосе на километър и половина от фермата на Болц. Като добавим редицата от патрулки на заместник-шерифите — и четирите ленти на пътя бяха преградени. Беше организирал втора бариера в западна посока на километър и половина от фермата.