Когато мъжете се пръснаха, за да покрият периметъра на новия град, Ерик отбеляза:
— Стив, много впечатляващо. Служил ли си в армията?
— Нещо подобно — кимна той. — Бях учител.
Ерик се хвърли в по-прозаични задачи. Подкара багера си и се зае да изкопае нови нужници и ями за отпадъци. След това той и работниците му опънаха метални въжета и закачиха на тях брезент, за да оформят външни душове и места за миене.
— Не знам дали са достатъчни — сподели той с жена си в края на деня, — но е по-добре от нищо. Никога не бях виждал толкова хора на едно място.
— Като в Уудсток е — подхвърли Лу-Ан, прикривайки очи с длан от залязващото слънце.
— Не, това не е тълпата, която можеш да видиш на рокконцерти — подчерта Ерик. — По-скоро приличат на хората, които са по трибуните по време на „Инди петстотин“.
Съществуваше и деликатният проблем със самоубийствата. Хората бяха донесли „блаженство“, и то много. И макар от време на време да се усещаше и миризмата на трева, преобладаващият наркотик беше „блаженството“. Разбира се, кутийките с бира също не липсваха. Също така имаше хора, които изживяваха съкрушителни пътувания и решаваха да свършат със свръхдоза или по други начини — някои мръсни, други — не толкова.
Когато днес следобед беше намерен първият труп, Ерик се качи на багера, за да обиколи територията и да пита дали сред хората не се намират погребални агенти. Успя да намери един. Оказа се възрастен мъж на име Дженингс, който беше горд, че му възлагат да извозва мъртвите и да ги погребва в далечния край на парцела.
Щом повикът на Алекс за събиране на хората се появи на сайта, във Вашингтон се разтревожиха. Новинарските хеликоптери, които кръжаха над фермата на Болц, предоставяха по-добра информация за развитието на нещата в реално време, отколкото статичните снимки, направени по полицейските барикади. Всички чиновници бяха като залепени за екраните на телевизорите, за да следят събитията.
Спецотрядът се събра на спешна телеконференция. По време на дискусиите стигнаха до извода, че няма нищо незаконно в масовото събиране на хора върху частна собственост и че налагането със сила на законите, забраняващи употребата на наркотици, не е печеливша стратегия. Мишената на всички усилия на полицията и агенциите за сигурност трябваше да бъде Алекс Уелър. Той беше известен беглец с федерална заповед за арест, затова операцията по неговото залавяне беше възложена на ФБР и на щатските шерифи. Боб Кучио щеше да носи отговорност за операцията и щеше да я ръководи на място. В телеконференцията участваше и началникът на кабинета на президента, който предупреди:
— Правете каквото се налага, но, за бога, не ни натрисайте второ Уейкоу30.
След края на конференцията Сайръс се обади на Кучио.
— Боб, искам да участвам.
— Не мислиш ли, че е твърде скоро след Гуадалахара?
— Върнах се на работа. Когато приберем Уелър, ще се отдам на почивка и ще жалея.
— Добре, Сай. Съгласен. Ще се видим в Небраска.
52.
5 дни
Сайръс облегна глава на студената пластмаса, от която бе направен илюминаторът на самолета. Земята долу приличаше на юрган, съшит от различни парчета в кафяво.
— Земята е плоска — обяви той.
Емили протегна врат, за да надникне покрай него.
— Не, Небраска е плоска.
Двамата бяха сами в служебния „Лиърджет“. Гласът на пилота се чу по интеркома.
— След петнайсет минути ще кацнем в Линкълн.
На Сайръс изобщо не му пукаше за конфликта на интереси. Беше надраснал тези неща. Обърна се към Стенли Майнът и каза, че се нуждае от консултант психиатър в Райзинг Сити, който да му помогне да изберат най-добрия начин за справяне с Алекс Уелър. После препоръча Емили Фрост заради нейния опит с психологията на смъртта и личното й познанство с Уелър. Разбира се, пропусна да спомене, че тя му е приятелка и любовница, но не му пукаше, ако това премълчаване някога станеше повод за неприятности.
30
ФБР обсажда религиозна секта с водач Дейвид Кореш и я атакува, при което има много убити цивилни. — Б.пр.