А и щяха да спестят на американското правителство разходите за още една хотелска стая.
Беше прекрасен слънчев ден и Алекс беше в отлично настроение, защото можеше да прекара малко време сам, което рядко му се случваше. Тази сутрин беше обиколил Райзинг Сити и навсякъде го посрещаха като крал, който гостува на своите поданици. Селището се беше простряло върху една от западните ниви на Ерик и в момента имаше осемдесет акра, пълни с последователи. Никой не знаеше с точност колко са в действителност, но това нямаше значение. Със сигурност бяха хиляди и продължаваха да прииждат.
Бяха събрани още мъже за патрулиране на територията и те защитаваха поселището си, наблюдавани през мощни бинокли от агентите на ФБР, които получиха разрешение от съседи на Ерик да изградят свой собствен лагер. Между двете групи се простираше ничия земя от необработени ниви.
В небето се стрелкаха хеликоптери. Първоначално постоянното им свистене и плясък бяха досадни, но сега вече се бяха превърнали в обичаен звуков фон и Алекс не им обръщаше внимание. Някои принадлежаха на новинарските канали, други бяха на ФБР, а трети на щатските шерифи. Когато Алекс се разхождаше сред паството си, носеше чадър, за да не се превърне в мишена. Всички, които имаха чадъри, също ги разтваряха. От въздуха появата на чадъри навсякъде из фермата приличаше на разтварянето на цветя, огрени от първите лъчи на слънцето.
Следобед Алекс взе „блаженство“ и когато пътуването му завърши, Джеси отиде в кухнята, а той остана да лежи, повдигнат на възглавницата, изпитвайки дълбок покой и задоволство. Отвори лаптопа, който сложи на корема си. Сам му беше казал, че е качил нова статия на сайта на Кръстоносния поход за вътрешен мир, и мисли, че Алекс трябва да я прочете.
Алекс намери извадка от „Бизнесуик“, озаглавена: „Дали «блаженството» е заплаха за световната икономика?“. За илюстрация имаше снимка на някакъв изпълнителен директор с чанта за документи, който в момента отваряше стъклената врата към кабинета си. Под нея пишеше: „Вашите служители членове ли са на Кръстоносния поход за вътрешен мир?“.
Скот Труро, вицепрезидент по човешките ресурси във „Френч-Каспър пъблишинг“ със седалище в Манхатън, беше разтревожен. Този месец на три пъти се налагаше да обяснява на неговата началничка, главния изпълнителен директор Шарлът Гидингс, че проблемите със служителите въздействат силно върху способността на компанията да произвежда продукти и да се конкурира на пазара. И проблемите не са болестите на работниците, нито профсъюзите. Проблемът е „блаженството“ — наркотикът, променящ съзнанието и осигуряващ върховни духовни изживявания. В продължение на две седмици Труро два пъти трябваше да се справя с критичен недостиг на служители в печатницата на компанията в Нюарк, което доведе до буквално спиране на производствения процес. Проблемът обаче не беше само в това: в градските офиси на издателството дизайнерите, коректорите и редакторите често отсъстваха.
В страната и в другите индустриални страни се случва същото — както във фабриките, така и в офисите. Тайнствената организация, основана от един лекар от „Харвард“, Алекс Уелър, известна като Кръстоносен поход за вътрешен мир, подклажда тези тенденции. Сега доктор Уелър се издирва от ФБР за убийство, а организацията му се опитва да приобщи колкото може повече хора към техния път за праведност. Използвайки интернет като платформа за проповядване, КПВМ е завербувал стотици хиляди последователи в своята организация без структури. Подобно на един съвременен доктор Тимъти Лиъри, гуруто и проповедника на ЛСД културата през шейсетте години, Уелър разпалва обществеността с ерудираните си разкази за срещите му с живота в отвъдното. Освен това качи в интернет тайнствен часовник, отброяващ неизвестно какво, който сега показва пет дни до този миг. Отброяващият часовник определено лази по нервите на властите из целия свят. Днес се говори, че Уелър се намира сред постоянно растящата общност от лагеруващи във ферма в Райзинг Сити, Небраска, чийто брой възлиза вече на няколко хиляди. Лагеруващите са заобиколени от щатски шерифи и федерални агенти и хората се страхуват да не се случи нещо подобно на атаката в Уейкоу.