Стив вдигна карабината, която един от опълченците му беше подарил.
— Не стреляй! — заповяда Алекс. — Да видим какво ще направят.
— Моля те, влез вътре — настоя Стив.
Алекс не го послуша, защото беше омаян от гледката.
Един от хеликоптерите излезе начело, останалите леко изостанаха. Водещият хеликоптер зависна на десетина метра от земята, създавайки оглушаващ шум и въздушен поток. Страничната врата се плъзна назад и от отвора се показа войник с каска и мегафон в ръката.
— Не стреляйте! — избумтя гласът му. — Ние сме приятели!
— Кой си ти? — изрева Стив с все сили.
— Майор Бен Томсън от военновъздушните сили на САЩ, петдесет и пета ескадрила, главно командване на ВВС, военновъздушна база „Офът“, Небраска.
Алекс реши да разговаря с него.
— Какво искате? — провикна се той.
— Искаме да се присъединим към вас и да ви защитаваме — избоботи майорът. — Аз и хората ми вече не се подчиняваме на армията на САЩ. Нашият командир е Бог!
53.
3 дни
Докато Морено Стази довършваше репортажа си за РАИ пред Миланската катедрала, репортери по цял свят работеха по подобни варианти върху същата тема.
Телевизионните екрани в различни страни показваха отброяващия часовник на КПВМ и журналистите копираха идеята на Стази да се снимат пред черкви, синагоги и джамии, вълнуващ фон за техните истории.
Тези комбинирани репортажи често се съчетаваха с кадри на живо от новинарските хеликоптери на увеличаващото се население във фермата на Болц в Небраска и безпомощните полицейски бариери на пътя, които спираха само най-нерешителните.
Намираха се все нови и нови гледни точки. Много снимачни екипи в цивилни коли просто поемаха през полетата и през дупките в обсадата на полицията и ФБР и се присъединяваха към последователите на наркотика. Там, въоръжени с камери, сателитни чинии и дизелови агрегати, шляпаха из калта на Кръстоносния поход за вътрешен мир и вземаха интервюта от всеки готов да разговаря с тях, показваха в далечен план полицаите, които наблюдаваха с бинокли лагера от другата страна на ничията земя. Ерик Болц бе една от основните мишени и от време на време се съгласяваше. Голямата плячка обаче си оставаше Алекс Уелър, който им се изплъзваше, защото предпочиташе контролираното посредничество на своя собствен сайт и уеб видеофилмите.
ФБР установи своя команден център в стола на основното училище в Райзинг Сити. Държавните училища бяха затворени, а родителите държаха децата си вкъщи или ги изпращаха другаде при роднини. Агентите под командването на Боб Кучио бяха главно от бюрата във Вашингтон и Куантико с едно допълнение от служители на бюрото в Омаха. Непрекъснато разширяващата се територия на лагера се патрулираше от агенти и щатски шерифи от съседните щати.
Сайръс и Емили пристигнаха за сутрешния брифинг на Кучио от техния мотел „Супер 8“ в Кълъмбъс, на трийсетина километра от Райзинг Сити.
На паркинга тя го попита:
— Сигурен ли си, че е редно да участвам?
— Вчера Боб се впечатли от онова, което каза. Значи си в екипа.
— Това е съвсем ново преживяване — отбеляза тя, оглеждайки морето от автомобили на полицията и ФБР.
В колежа Кучио беше играл баскетбол и тялото му още пазеше физиката на спортист. Седнал срещу малките маси в училищния стол, той имаше странния вид на удължен гигант, никой обаче не се хихикаше, защото съобщението му за хората в претъпканото помещение беше отрезвяващо.
— Дами и господа — започна той, — искам да ви уведомя, че президентът, външният министър, министрите на вътрешната сигурност и отбраната, всички, имам предвид буквално всички, следят всяко наше действие под лупа. Събрали сме се в момента, когато до крайната точка на отброяването според часовника на Кръстоносния поход за вътрешен мир остават три дни. Колкото повече се доближаваме до тази крайна точка, толкова повече положението заплашва да стане взривоопасно. Всички сме запознати с теориите за намеренията на Уелър, когато часовникът отброи и последната секунда. Зная, мнозина смятат това за обикновен рекламен трик и не вярват нищо съществено да се случи, но ние трябва да сме готови за всички възможни сценарии. Президентът се притеснява за възможните най-лоши сценарии, той сам ми го каза. Тревожи се да не стане нещо апокалиптично: призив за насилие и разрушение или социални вълнения. С една дума, никой от членовете на Съвета за национална сигурност не е склонен да седи и просто да изчаква развитието на събитията.