Выбрать главу

Той със смях се разположи на стола й и обяви развеселено:

— Тук се чувствам съвсем като у дома. Когато бях ученик, прекарвах доста време в подобни кабинети.

Сайръс нямаше настроение за закачки.

— Боб, ти не познаваш Уелър толкова добре, колкото ние.

— Затова сте тук — кимна Кучио.

— Искам да чуеш преценката на доктор Фрост какво най-вероятно ще направи той.

— Давайте — подкани я той.

— Алекс страда от тежка форма на нарцистично разстройство на личността — започна тя. — Още преди да открие „блаженството“, най-важното за него са били властта и известността. Неговият салон, дружеството „Уроборос“, е храм преди всичко на самия Алекс. Веднъж присъствах на едно събиране и бях смаяна колко самовлюбен и властен беше. В болницата се ползва с реномето — по равно — на блестящ и самонадеян лекар. Страхотният и неочакван успех на неговия Кръстоносен поход за вътрешен мир вероятно е подействал като бензин на вече горящ огън. Моето предположение е, че се чувства всемогъщ — като крал, султан, дори Бог. Не бих се изненадала, ако е развил някои параноични черти, което би го направило особено опасен. Той няма да се предаде, защото търси мъченичеството. Вероятно наркотикът е премахнал у него страха от смъртта.

Сайръс вметна:

— Боб, ако нападнем фермата, ще има много жертви. Мисля, че и сам си даваш сметка. Хората вероятно разполагат със стотици оръжия, а и ти чу какви са възможностите на хеликоптерите. Възможно е също така, ако Уелър види, че с него е свършено, да ускори часовника с отброяването и да изпрати по-рано съобщението, което е възнамерявал да отправи в уречения час. Така че ще получим същия апокалиптичен резултат. Смятаме, че има друг начин.

— Целият съм в слух — каза Кучио.

— Нека с доктор Фрост идем при него за преки преговори. И двамата го познаваме. Той лекуваше дъщеря ми. Може и да не съм прав, но е възможно да го убедим, че почитателите му ще го уважават още повече, ако напусне фермата и предотврати кръвопролитието.

— Ако се съгласи да ви пусне в лагера, ще се превърнете в мишени. Може да сипе наркотика в храната или водата ви. Способен е да го направи.

— Ще си занесем провизии — предложи Сайръс.

— Може да ви вземе за заложници. Ако не успеете и от Белия дом ни наредят да нападнем, ще се изложите на голяма опасност. Казвам ви го направо.

— Разбирам.

— А вие, доктор Фрост, наясно ли сте? Вие сте цивилна и ще бъдете изложена на опасността да попаднете под кръстосан огън.

— Да, напълно го разбирам. Въпреки това настоявам да отида със Сайръс.

Кучио се облегна назад в директорския стол.

— Трябва да изчакате да го съобщя нагоре по командната верига.

Вечерта, докато Алекс вечеряше с Джеси, Сам и Стив, на кухненската врата се почука.

Влезе Ерик Болц, който стискаше в едната ръка мобилния си телефон.

— ФБР пак ми се обаждат.

Алекс се засмя.

— Не, не желая да говоря с тях.

— Този път беше един човек на име Сайръс О’Мали. Помоли да ти предам, че е с доктор Фрост и че двамата искат да дойдат тук, за да разговарят с теб.

Алекс преплете пръсти и бавно отпусна тила си върху протегнатите назад ръце.

— Виж, това е интересно — каза той с доволна усмивка.

— Той ме плаши — обади се Джеси. — Това сигурно е някакъв номер.

— Е, мен пък не ме плаши. Ерик, звънни му и кажи, че ще преспя с тази мисъл.

54.

1 ден

Алекс си поигра на котка и мишка със Сайръс и едва в петък вечерта се съгласи да позволи на него и Емили да дойдат в събота заранта във фермата.

Беше ярък ден и необичайно топло, така че Сайръс трябваше да регулира вентилацията на форда, за да им е приятно. От стегнатата стойка на Емили беше ясно, макар да отричаше, че е притеснена. Сайръс пък не изпитваше и най-малко безпокойство, че отива в устата на звяра. Искаше толкова отчаяно да пипне Уелър, че направо усещаше вкуса на яростта в устата си.

Единственото му притеснение беше за безопасността на Емили. Беше прекарал цяла сутрин в опити, въпреки точната си преценка, че ще са напразни, да я накара да остане в града. Започна да я обработва още в леглото, продължи, след като станаха и започнаха да се обличат, докато тя се гримираше и накрая по време на закуската. Продължи и по пътя към фермата, но Емили се оказа непреклонна. Искаше да участва и държеше на твърдението си, че нейният опит може да се окаже решаващ за справянето с Уелър.