— Имам осем „Апачи“ във въздуха, въртят се над Кълъмбъс. Те ще унищожат избягалите от ятото птици. Да се надяваме, докато са още на земята. На километър около фермата сме разположили четири танка М1А1, покриващи заедно с шестнайсет бронетранспортьора „Брадли“ четирите основни посоки на компаса. Екипажите на танковете и бронираните коли са от служители на Министерството на правосъдието заради обичайното право, но моите хора са тук, ако се наложи, ще помагат.
— За участието на вашите хеликоптери има президентска заповед.
Генералът кимна и добави:
— Каквото и да се случи, мисля, че двамата с теб до пенсия ще даваме показания пред Конгреса.
— Единственото, което ме интересува, е всичко това да свърши.
Кухнята миришеше на кафе и пържен бекон. Джеси режеше прясно изпечен хляб, който също ухаеше прекрасно. Сам приготвяше бъркани яйца. Стив нервно поглеждаше през прозорците към небето, а Алекс седеше спокоен начело на масата, все едно нямаше никакви грижи.
— Добро утро — поздрави той, когато Сайръс и Емили влязоха. — Добре ли спахте?
Сайръс кимна леко.
— Закусете с нас. Кълна се, в храната няма наркотик. Целта вече е постигната.
Бяха гладни и жадни, но отказаха. Часовникът показваше вече осем без пет. Бяха съставили плана си набързо, докато Сайръс се обличаше, и сега разполагаха с твърде малко време, за да го осъществят. Ако не успееха, Сайръс беше решен да изведе Емили от фермата, преди Кучио и армията да започнат атаката.
— Харесва ти да манипулираш хората, а? — подхвърли Сайръс.
Алекс се изненада.
— Обичам да ги просвещавам. Не се ли просвети?
— Истината ли искаш да чуеш?
— Разбира се.
— Да.
— Още веднъж се потвърди, че целта оправдава…
Сайръс го пресече.
— Това са глупости. Ти си едно манипулиращо користно копеле.
Стив направи крачка напред, ръката му лежеше върху ръкохватката на едно от оръжията, пъхнати под колана на панталона.
— Няма нищо, Стив. Сайръс просто си е останал заядлив, какъвто си беше — явно „блаженството“ не може да накара всички да видят светлината на истината.
— Искам да ти кажа нещо — поде Сайръс, сдържайки гнева си — и нека приятелите ти да слушат внимателно. Сега, след като опитах наркотика, те разбирам по-добре. Ти имаш предимство в сравнение с други месии и пророци. Повече от тях са луди или мошеници. „Блаженството“ обаче е нещо реално. И това те накара да поемеш нагоре по пътя към властта дотолкова, че вече си готов да вземаш решения за живота на хората. И днес си решил да поискаш хиляди хора да се самоубият, за да потвърдят с кръвта си самопровъзгласения ти статут на нов пророк.
— Кой ти каза? — попита Алекс рязко и започна да оглежда хората в кухнята. Сам отклони поглед. — Няма нищо, Сам. Вече няма значение. Пророците винаги са били подлагани на съмнения и нападения.
— Ако бях решил да се самообявя за пророк, бих проповядвал съвсем различно послание — продължи Сайръс.
— Какво ще е то?
— Че сме тук на земята с определена цел. Не мога да кажа каква е тя. Но ако изживеем най-добрия възможен живот, нещата не свършват с него. После идва нещо друго — нещо добро, което ще ни помогне да си отговорим на всички въпроси, които сме си задавали през времето ни тук.
Алекс се присмя:
— Това е същото скучно послание, поднасяно векове наред от хора, които са действали въз основа на вяра, а не на доказателства. Сега, след като „блаженството“ доказа, че задгробният живот съществува — и не само това, а че е божествен, — няма никаква причина да се чака.
Кучио сгъна мобилния си телефон и прекъсна връзката.
— Генерал Кейтс, току-що получих разрешението. Ще заповядам на хората си да напредват към фермата. Вие може да разпоредите същото.
Кейтс кимна.
— Бог да ни е на помощ!
— Ти си търсил доказателства, нали? — попита меко Сайръс. — Няма нещо, което не би направил, за да ги намериш. Нали така?
Алекс го погледна безизразно.
— Затова си убил Томас Куин.
— Той се самоуби. По случайност бях там. Разказах на всички какво се случи.
— Самоубийство ли? А разказа ли им, че му проби главата с бургия и пъхна игла в мозъка му?
Джеси беше потънала в мълчание, втренчена в недовършената си закуска.