— Бил е наранен? — ахна тя и вдигна поглед от чинията.
— А разказа ли им, че си подбрал пет невинни жени от улицата, пет млади проститутки — няколко от тях почти деца, че си ги удушил и пробил черепите им с бургия, докато са били още живи?
— Алекс? — изпищя Джеси.
Сайръс продължи с натиска.
— Така откри „блаженството“, нали? И се готвеше да сториш същото и с моето малко момиченце. Признай си.
Джеси блъсна стола си назад и скочи на крака.
— Вярно ли е, Алекс? Убил си Томас? Убил си и тези жени?
Алекс също стана.
— Сега са на много по-добро място от онова, където бяха. Помогнах им да отидат там.
Сайръс и Емили също се изправиха.
— Знаеш ли колко ненормално звучи? Не съм чувал по-жалко оправдание за извършени убийства!
Алекс почервеня от гняв.
— Убийства… самоубийства… катастрофи… болести… всички те водят до едно и също място. Едно твърде удивително място.
— Убийството, човече, е нещо съвсем различно — тъжно подхвърли Сам.
Алекс побесня, лицето му стана червено като цвекло.
— Е, Сайръс, искаш да ме наречеш убиец, а?
— Да, ти си убиец.
— И искаш да ме накажеш?
— Да.
Алекс се обърна към Стив.
— Дай ми пистолетите.
— Защо?
— Просто ми ги дай.
Алекс взе оръжията и подаде едното на Сайръс.
— Ето, накажи ме. Застреляй ме.
Сайръс свали предпазителя.
— Единственото, което искам, е да те арестувам.
Алекс стоеше на два метра от него. Той вдигна оръжието си и го насочи към главата на Сайръс.
— Не! — изпищя Емили.
Сайръс вдигна своя пистолет пред гърди.
— Казах да ме застреляш. Ти нямаш думата тук. Аз контролирам всичко — избоботи Алекс, — а не ти!
— Недей! — изкрещя Джеси.
Сайръс изпъна ръка в позиция за стрелба.
— Няма защо да правиш това.
— Харесвам положението си, защото не мога да изгубя. Сам, когато си ида, ти поеми командването. Знаеш какво трябва да правиш.
— Алекс — изстена Сам.
— Сам, просто го направи. Сайръс, сега ще броя до пет. Ако не ме убиеш ти, ще се застрелям. — Погледна към Джеси, каза беззвучно „обичам те“, а на глас извика:
— Едно!
Сайръс почувства тежестта на оръжието в ръката, грапавата ръкохватка, твърдия спусък под пръста.
— Две!
Джеси се разплака.
— Три!
— Алекс, моля те, недей! — каза Емили.
— Четири!
Сайръс свали прицела си и стреля в корема на Алекс.
Алекс изстена, наклони се напред и рухна на колене. Оръжието се изплъзна от ръката му.
С писък Джеси изтича при него.
Сайръс не забеляза, че Стив се е хвърлил срещу него. Едрият мъж се стовари върху му като разярен бик и го повали на земята. След това рязко дръпна оръжието от ръката му и го насочи към главата.
— Не го убивай — изхриптя Алекс през стиснати зъби. — Той направи каквото поисках от него. Сам, натисни бутона.
Лаптопът стоеше на кухненския плот близо до готварската печка.
Пръстът му надвисна над бутона „въведи“.
Гласът на Емили се извиси над Джесините ридания.
— Сам, послушай, това е много важно. Натискането на този бутон ще причини смъртта на хиляди добри хора. Хора, които няма защо да умират днес.
Алекс полагаше усилия да каже нещо.
— Не я слушай — изрече на пресекулки. — Давай, натисни го.
— Сам, имаш майка, която те обича. Тя има нужда от теб!
— А баща ми?
— Носи любовта към него в сърцето си. Когато удари твоят час, той ще те чака там. Знаеш, че ще те чака.
Сам неудържимо се разрида. Бавно затвори лаптопа, докато капакът не щракна, и седна на пода.
Сайръс продължаваше да гледа в зейналото срещу му дуло на пистолета.
— Стив, махни оръжието. Всичко свърши. Ти не си лош човек. Приятелката ти ще има нужда от теб. Свали оръжието.
Стив погледна към Алекс, който се беше отпуснал на една страна и дишаше тежко, вторачен в някаква точка пред него. От устата му течеше кръв. Стив ревна като дете, а широкият му гръден кош тежко се вдигаше и спускаше. Той свали оръжието и го подаде на Сайръс.
Сайръс се изправи с труд.
— Сам, искам да влезеш в интернет и да поместиш съобщение, че отброяването е отменено. Че Алекс е променил решението си и иска хората да живеят добре и пълноценно. Нещо такова. Ясно? След това вземи мегафона и кажи на хората мирно да се разотидат. Сам, можеш ли да се справиш с това?