— Трепанирана?
— Дупка, направена в главата — каза бавно Химъл, все едно Авакиян беше детенце. Сайръс беше сигурен, че на партньора му се иска да удари този тип в носа.
— Разкажете ни за пробиването на главата — намеси се той бързо.
— Отдавна се занимавам с тази работа и не съм виждал досега подобно нещо. Трябва да знаете, че това е повече от трепанация. Сигурен съм, видели сте в моя доклад: имаше отвор, който проследих, може би два или три милиметра в диаметър, преминаващ от париеталната кост през целия ляв париетален5 лоб в левия латерален6 мозъчен вентрикул. — Химъл се облегна удобно и зачака тяхното удивено мърморене.
— Докторе, моля обяснете — помоли Сайръс.
— Вентрикулите. Кухини в средата на мозъка, където се образува церебрално-спиналната течност и след това циркулира около външната част на главния и гръбначния мозък. Течността служи като възглавница на мозъка — все едно амортисьор.
— Убиецът внася ли нещо, или изнася? — попита Авакиян.
— Добър въпрос. — Патологът изглеждаше изненадан. — Трябва да ни върнат токсикологичните проби и тъканните препарати. Казано най-общо, не видях забележими доказателства за инжектиране на чуждо вещество. Например киселина.
— Точно като в другите случаи — отбеляза Авакиян.
— Какви други случаи?
Сайръс смяташе, че бе споменал за тях по телефона, но може и да не беше. Ядоса се на себе си, че не си спомня: не беше в негов стил.
Мобилният му телефон започна да звъни. Извади го от вътрешния джоб и видя, че беше Мериън. Включи го на вибрация, пъхна го обратно в джоба и го остави още няколко секунди да бръмчи по ребрата му.
— През последните шест седмици в Масачузетс бяха намерени още две удушени проститутки с пробити в главите им дупки с 4,76-милиметрова бургия — обясни той, докато вадеше папка от чантата си. — И двете имаха, както беше описано, отвор в центъра на мозъците си. В случай че искате да ги видите, имам снимки от техните аутопсии.
Химъл лакомо сграбчи микрографските7 снимки и се зае да ги разглежда точно когато следобедното заседание свърши и колегите му започнаха да излизат от балната зала. Един мъж, явно скован от артрит, тръгна към тяхната маса и седна без покана. Беше горе-долу на същата възраст като Химъл, но по-слаб, с измъчено лице — още една белокоса реликва, наближаваща пенсионирането си.
— Защо не вземеш кафе? — попита го Химъл.
Другият мъж се протегна за една от сладките на Химъл.
— Стенли Майнът още ли е в бостънското бюро?
— Той ни е шеф — отговори Сайръс.
— Предай му, че Лени Адлър му праща много здраве.
— Казах му, че ФБР ще дойде да се видим — обясни Химъл на агентите. — Той вече се представи по своя несръчен начин. Неловко ми е да кажа, че това е моят най-стар приятел. Аз отговарям за окръг Меримак, а Лени за Рокингъм. Лени, остави сладките ми на мира.
Адлър не му обърна внимание, а насочи погледа си към разпръснатите по масата снимки.
— Какво е това?
Химъл се усмихна, оголвайки големи, пожълтели от кафето зъби.
— Излиза, че съм насред много интересен случай на серийни убийства — изфука се той. — Получих жертвата си в петък. Тези са от други случаи в Масачузетс. Завиждаш ли?
Адлър изпръхтя, взе една от снимките и започна да се бърка за очилата си. После започна да изучава увеличеното микроскопско изображение на разреза на тънкия иглен отвор през сламеножълтото вещество на човешкия мозък. Когато остави снимката на масата, подхвърли:
— Кажете ми, че не е била пробита дупка в париеталната кост!
Сайръс се стегна. Почувства се странно объркан, все едно беше обект на умела словесна атака.
— Как е възможно да знаете?
— Защото преди два месеца имах подобен случай.
— Какво? Удушена проститутка?
— Не, не. Беше млад мъж със счупен череп. Фелдшер. Намерили го отвъд магистрала І-95, малко след щатската граница. Полицията в Сийбрук не разполага с нищо. Нищичко. — Адлър открадна още една сладка и самодоволно огледа увисналите челюсти около масата. — Май вие, момчета, ще се заинтересувате от това.
Телефонът на Сайръс започна отново да вибрира. Извади го, погледна екранчето, беше отново Мериън. Реши, че няма да е хубаво втори път да не вдигне, затова обяви на хората около масата:
— Извинете, но трябва да се обадя. Изчакайте ме. Докато я слушаше, дишането му се ускори, гърлото му се сви.