— Не знам… обичайното.
— Няма такова нещо — поучи го тя нетърпеливо. — Не мога да чета мисли. — Беше бяло момиче в началото на двайсетте, леко пълничка, а лицето й бе покрито с твърде много фон дьо тен, за да скрие загорелите кратери от акне. По найлоновите й чорапи имаше бримки, които изчезваха някъде под полата. Одеколонът й беше изветрял преди часове. Миришеше на цигари.
— Може би свирка?
— Петдесет долара. Приемаш ли?
Той се поколеба няколко частици от секундата по-дълго, отколкото на нея й беше приятно. Тя отново огледа клиента си. Беше го преценила като достатъчно безопасен, за да се качи, след като се беше навела през прозореца на колата, за да проучи лицето му за следи от неприятности, докато мъркаше въвеждащите реплики с фалшивия си изкуствен глас. Изглеждаше чист, с едро, красиво лице с характерни черти: изпъкнали скули, високо чело, големи кафяви очи, гладка вдадена брадичка и дълга кестенява коса, вързана на конска опашка. А и ръцете му бяха чисти, не като на някой грубиян. Изглеждаше умен — не приличаше на обичайната й клиентела. Беше й станало навик да проверява задните седалки. От задна седалка, покрита с опаковки от храна за вкъщи, стари дрехи, мазни инструменти и скрити под одеяла буцести неща нищо хубаво не можеш да очакваш. Неговата беше празна.
— Няма проблем — съгласи се той, отделяйки се от бордюра, след като беше погледнал в огледалата и подал мигач като дете, което държи шофьорски изпит.
В два сутринта по Масачузетс авеню нямаше движение. Улиците бяха хлъзгави от вечерния дъжд. Тя се загърна в якето си, за да се стопли. Той, изглежда, забеляза и като джентълмен пусна парното.
— Къде отиваме? — попита тя.
— Не искам да паркирам на улицата. Мой приятел има гараж в Кеймбридж. Не искам да повторя случилото се с Хю Грант.
— Кой е тоя?
— Британски актьор. Хванали го по време на акта в колата му.
— И ти говориш все едно си оттам. Или поне не оттук.
— Аха — кимна той. — И други са ми го казвали.
— Знам безопасни места, където можеш да паркираш. Няма нужда да ходим чак до Кеймбридж.
— Не е далеч. Трябва само да пресечем моста.
Тя изкриви предизвикателно уста.
— Не обичам шума в гаража.
Той спря на светофара и се усмихна нерешително.
— Разбирам. Работата е, че съм на важна служба и не мога да рискувам да ме хванат. Ще ти дам стотачка. Ако се чувстваш кофти, ще те оставя тук да слезеш. Без лоши чувства.
Тя извади цигара, без да поиска позволение да запали.
— Добре, но не се дръж перверзно с мен, защото утре имам рожден ден.
Той извади от джоба на ризата парите и учтиво й ги подаде.
— Можеш да ми имаш доверие — каза, после отвори прозореца, за да може димът да излиза, и подкара към реката.
Тя забеляза кокалчетата на ръцете му — бяха бели от силното стискане на волана. Беше виждала това и преди. Някои от клиентите бяха като натегнати пружини — отпускаха гарда само за малко, преди да дойдат.
Скоро смениха Мемориал Драйв с тясната, защитена мрежа на Кеймбриджпорт. По тесните улици от двете страни имаше спрели автомобили със залепени на тях нощни разрешителни за паркиране. Жилищният район представляваше клаустрофобична бъркотия от триетажни кооперации, фамилни къщи и ниски, приклекнали жилищни сгради. Повечето прозорци бяха тъмни, с изключение на студентските или на хората, които страдаха от безсъние. Той направи няколко леви и десни завои, след това намали пред двуетажна къща, боядисана в бяло. Прозорците бяха тъмни.
— Тук ли е? — попита момичето.
Той кимна и навлезе в късата и широка автомобилна алея. Слезе, като й каза, че след секунда се връща.
Остави колата да работи на празни обороти и плъзна вратата на гаража да се отвори. Когато се върна, момичето отбеляза:
— Там, където живея аз, не би могъл да го направиш.
— Да направя какво?
— Да оставиш гаража незаключен.
— Районът тук е безопасен.
Постройката беше по-скоро барака, отколкото гараж. Беше твърде тясна, за да може да паркираш по средата и да отвориш шофьорската врата, без да опре в стената. Тя забеляза веднага, че стената беше прегърнала плътно нейната страна и от там нямаше измъкване. Докато палеше нервно друга цигара, клиентът с гърчене излезе от своята страна, щракна ключа на лампата над главите им и затвори вратата на гаража.