Вратата на волвото целуна задната гума на мотоциклета и запрати шеметно малкото превозно средство към лентата за изпреварване и тревната ивица, където мотористът падна и си счупи врата. Човекът зад волана на волвото реагира инстинктивно и го завъртя рязко надясно. Навлезе обратно в крайната дясна лента и удари силно и под ъгъл предницата на воксхола на Дики Уелър.
В момента на удара Дики, който виждаше какво става, изруга високо:
— Мамка му!
Следващите няколко секунди Алекс преживя в странно забавено движение. Веднъж се беше качвал на самолет по време на семейната почивка в Тенерифе и усещането, че колата се издига във въздуха, му припомни момента на излитането. Баща му винаги беше смятал, че предпазните колани са коварна част от патерналистичната държава, и никой от тях не си ги беше сложил, когато започнаха да се търкалят.
В началото Алекс беше повече омаян, отколкото разтревожен. Безтегловността и усещането, че долу е горе във въртящата се кабина, създаваха впечатлението за возене на влакче в лунапарк. В ужас го хвърляше само противното хрущене при контакта с павирания банкет. После нямаше нищо.
Докато…
Колата беше изправена, колелата стъпиха отново на земята.
Осъзнаваше болката — жестока болка — в левия крак и замаяно туптене в главата. Ергономичната седалка на майка му беше паднала в неговия скут и тежестта на седалката и на нейното тяло не му позволяваха да мръдне. Тя стенеше — ниска, примитивна вибрация, която го уплаши. Видя лявата й ръка да виси отпуснато между седалките, а по хубавата й гривна срещу магии да се стича кръв. От бащата не се чуваше никакъв звук. Главата на Дики беше наклонена напред и почиваше върху волана. Ливърпулското му кепе по някакво чудо беше все още на главата му.
По някаква причина Алекс можеше да мисли само за брат си, който странно защо вече не беше в колата.
— Джо! Джо!
Задният прозорец беше избит и сега оттам нахлуваше със свирене свеж вечерен въздух.
Огънят започна с пукот, който повдигна цялата кола няколко сантиметра във въздуха, преди да я стовари обратно на четирите й гуми.
Бензинът от скъсаните бензинопроводи беше избухнал някъде под шофьорската седалка и пламъците се бяха върнали обратно по тях до резервоара. След ужасния тътен от експлозията Алекс усети горещината с краката си, а дробовете му започнаха да се пълнят със смрадливите изпарения на горящия бензин.
Да не говорим за ужасните жълти и сини пламъци.
Той опита да се измъкне с извиване, обаче краката му бяха заковани, а долната част на тялото му сякаш беше обездвижена в бетон. Пластмасата на арматурното табло и около предните врати започна да пращи и цвърчи като яйца с шунка в тигана за закуска.
Почувства как пламъците облизват гърба му, чу отвратителното шумолене, докато полиестерният му суитшърт се топеше, вдъхна серния мирис на горящи косми и миг след като огненото мъчение беше започнало, всичко се промени.
Вече не беше в колата.
Вече не изпитваше болки.
Рееше се над магистралата и гледаше надолу, обхванат от непреодолимо детско любопитство.
Добрата стара семейна кола беше отнесла здраво блъскане и из нея бляскаха пламъци. Джо се намираше на тревиста ивица и пълзеше настрани от опасността.
Искаше да извика:
— Давай, Джо! Ще се справиш!
Коли спираха и хора се приближаваха.
Сцената под него се замъгли и потъна в мрак, все едно се беше спуснала мъгла. Сега се рееше над двуизмерен, съвършено кръгъл диск от мрак, който изведнъж стана триизмерен. Макар да не виждаше нищо, съвсем нищичко, не изпитваше страх. Направо забележително, след като още не можеше да заспи без нощна лампа. Имаше усещане за движение и тясно пространство, все едно се носеше из огромна тръба като капка моторно масло при доливане.
Сега десетгодишното му тяло летеше с невероятна скорост, а може би то беше неподвижно, а черният тунел се движеше покрай него. Чуваше се шумът на фучащ вятър, подобен на зимна буря, която плющи откъм Ирландско море. Той замига от почуда, когато неясните стени на тунела започнаха да оживяват от бляскави светкавици, напомнящи проблясването на инкрустирани гроздове диаманти.
Отпред точка истинска светлина растеше ли растеше в съвършен кръг все по-голяма, докато накрая не беше изплют за меко кацане в пълна белота — толкова успокоителна, колкото излизането от вана и загръщането в една от ония големи пухкави мамини хавлии, току-що извадени от сушилнята.