Выбрать главу

Когато видя вила №6, изруга на глас. Задната врата беше разбита, а от дървото беше отчупена голяма треска, която лежеше на земята.

— Божичко — изръмжа той. — Проклети деца.

Разбитата врата не се нуждаеше от ключ. Той я бутна и надникна в сградата, очаквайки да види адска бъркотия, но всичко във всекидневната изглеждаше наред. Кухнята и банята също не бяха пострадали. Той се запъти към спалните, очаквайки да види купчини празни кутийки от бира и други следи от лудории, но всичко беше подредено и чисто. Тръгна да си върви, но нещо под леглото привлече вниманието му. Стъпвайки на крака със здравия глезен, той се отпусна на коляно, за да вижда по-добре.

Другият му крак обаче поддаде и изведнъж се намери на колене, сякаш се готвеше за молитва.

— Боже мили!

Патологът на Роуд Айлънд си спомни паметната бележка, която беше получил преди няколко месеца от бостънското бюро на ФБР: внимавайте за необичайни отвори в черепа, особено когато става дума за млади жени, жертва на убийство. Замръзналото момиче имаше многозначителна рана на слепоочната кост. Това събуди подозрението му.

Няколко часа след откриването на трупа Сайръс и Авакиян вече бяха на място.

— Колко време е престояла тук? — попита Авакиян, пъхнал ръце в джобовете, за да ги стопли.

— Не мога да кажа — отговори патологът. — Във фризера държах един ивичест костур от миналото лято — той беше по-мек от нея.

— Някакви други улики? — попита Сайръс. Опитваше се да не гледа момичето, защото беше много младо.

Началникът на полицията в Нарангасет присъстваше лично — в града му не ставаха много убийства.

— Само това — обади се той и извади найлоново пликче за улики от по-голяма кафява хартиена торба. — Под тялото й имаше монета — четвърт долар.

— Ще ми направиш ли една услуга? — помоли Сайръс. — Ако има отпечатъци по нея, веднага ми ги изпрати по мейла.

Следващата вечер Алекс дояде пилето с къри и остана да седи мълчаливо начело на масата, заслушан във веселите закачки на хората си. Телевизорът в кухнята работеше, звукът беше намален, но и така никой не му обръщаше внимание. Дните бяха започнала да стават по-дълги и сега вечерното небе грееше красиво. След час и нещо щяха да вземат „блаженство“ — неколцина вече му бяха споделили лично, че отчаяно искат да вземат отново „максималното блаженство“. Последният път, когато засегнаха темата пред цялата група, никой не предложи да се жертва. На Алекс му дойде една идея. Беше прекарал деня в обмислянето й, а сега беше време да я приложи на практика.

— Имам съобщение — обяви той.

Хората около масата замълчаха.

— Мисля, че е време отново да вземем „максимално блаженство“. — Той стана и отиде до кухненския шкаф, където по-рано беше оставил една стъклена купа. — За целта предлагам да разиграем лотария. Мисля, че това е най-добрият начин да го направим. Съгласни ли сте?

Всички го гледаха изненадано, но никой не възрази. Съгласиха се, че това е отлична идея, и щяха да се подчинят, щом Алекс иска така.

— Написал съм вашите имена на парченца хартия — обясни той, вдигнал високо купата. — Ще извадя едно. Ще го направя тази нощ и ще обработя течността. Утре ще можем да я вземем.

Джеси гледаше надолу, а устните й се гърчеха.

Няма защо да се тревожиш, помисли си Алекс. Беше сгънал така парчето хартия с нейното име, че да стане по-малко. Джо и Сам също нямаше защо да се притесняват. Бяха прекалено важни за него. Пъхна ръка в купата, зарови из нея и хвана едно от по-големите парчета.

Точно се готвеше да го разгъне, когато видя лице на екрана.

— Усилете звука — нареди Алекс.

Ерика стана и с дистанционното усили звука.

Сайръс О’Мали стоеше на подиум зад катедра, която носеше емблемата на ФБР, и говореше в цяла гора от микрофони.

— Днес ФБР издава заповед за арест на доктор Алекс Уелър. Доктор Уелър, който се сдоби с национална и световна известност с постингите си в сайта, посветен на наркотика, наречен „блаженство“, се издирва за убийството на Амбър Фей Ходж, седемнайсетгодишна, живяла в Разлиндейл, Масачузетс. Намерена е убита в Нарангасет на Роуд Айланд. — На белия екран до него се появи снимката на Алекс. — Това е доктор Уелър. Пръстовите му отпечатъци бяха открити на местопрестъплението. Днешното му местонахождение е неизвестно. Ако имате информация къде се намира, моля да се свържете с местното полицейско управление или местното бюро на ФБР.