— Имате грешка господине…
— Моля?
— Имате грешка! Объркали сте телефона!
— Но… Кой номер сте госпожо?
— 62-58-97.
— Ох, Боже… А аз въртя на 62-58-87! Търся Галя!
— Няма нищо господине! Благодаря Ви за поканата но… аз съм на 78 години и не мога да ходя като вас!
— Ох, Боже… Извинете! Много се извинявам госпожо!…
— Няма нищо! Бяхте много мил! Спомних си младостта. Видях в думите ви моята младост. С голямо желание бих дошла на тоя излет но не мога…
— Госпожо, как се обърках само… Извинете ме още веднъж!
— Няма защо, напротив. Вие разнообразихте скучния ми следобед. Седя по цял ден край прозореца и гледам навън. От две години много ме болят краката. Трудно се придвижвам и си седя у дома. Посещава ме една далечна роднина, два пъти в седмицата. Купува ми хляб и продукти. Какво да се прави, старост-нерадост.
— Госпожо!… Не зная какво да кажа… Много съжалявам за грешката…
— Нищо! Нищо, млади господине. Обадете се пак на тая жена. Тя има нужда от вас. Не я оставяйте този път. Може би това е щастието и за двама ви, но не го знаете. И ходете, ходете всяка събота, всяка неделя… Ходете докато можете. И бъдете щастливи… Ох-ох-ох!
— Вие плачете!
— Няма нищо, ще ми мине. Няма нищо! Бъдете живи и здрави! Бог да е с вас! Сбогом!…
— … Сбогом, госпожо!…
20.02.2008
Враца