Выбрать главу

А им се виждаше и най-сигурно да си мълчат за стоката известно време. Най-вече да не оставят Ласе да се занимава с продажбите, защото беше… леко загубен, както казваше майката на Томи. Но вече бяха изминали две седмици от обира, а и полицията си имаше друга работа.

Томи разлистваше списанието и се подсмихваше. Да, да. Съвсем друга работа. Робата барабанеше с пръсти по бедрото си.

— Айде де. Да чуем.

Томи вдигна списанието към него.

— Кавазаки. Триста кубика. Директно впръскване и…

— Стегни се. Хайде.

— Какво бе… за убийството?

— Да!

Томи прехапа устни, престори се, че размишлява.

— Ами какво беше сега…

Ласе приведе длъгнестото си тяло на дивана, преви се като сгъваемо ножче.

— Уф! Хайде, разправяй!

Томи остави списанието настрана и фиксира Ласе с поглед.

— Ти сигурен ли си, че искаш да чуеш? Малко е гадно.

— Я стига!

Ласе се изпъчи, но Томи забеляза безпокойството в очите му. Стигаше само да направи някоя гадна физиономия, да заговори с особен глас и да откаже да спре, за да го изплаши здравата. Веднъж Томи и Робата се направиха на зомбита с грима на майката на Томи, отвинтиха крушката от тавана и причакаха Ласе. В крайна сметка Ласе напълни гащите, а Робата се сдоби с насинено око на същото място, което беше намацал с тъмносини сенки. След това гледаха да не го плашат много-много.

Сега Ласе седеше изправен на дивана, скръстил ръце на гърдите си, за да покаже, че е подготвен за всичко.

— Ами значи… това не е било обикновено убийство, така да се каже. Намерили пича… увиснал на едно дърво.

— К’во? Обесен? — попита Робата.

— Да, провесен. Но не за врата. За краката. Висял с главата надолу, значи. На дървото.

— Е, к’во, то от това не се умира.

Томи изгледа Робата продължително, сякаш забележката му беше особено интересна, после продължи:

— Не. Естествено, че не. Само че и гърлото му било прерязано. А от това се умира. Цялото гърло. Прерязано. Като… пъпеш. — Прокара пръст по шията си, за да покаже откъде е минал ножът.

Ръката на Ласе се стрелна към гърлото да го предпази. Той поклати бавно глава:

— Ама защо е висял така?

— Ти как мислиш?

— Не знам.

Томи пощипна долната си устна със замислен вид.

— И кое е най-странното. Прерязваш гърлото на някого, за да умре. Ще изтече страшно много кръв. Нали?

Ласе и Робата кимнаха. Томи се наслади на любопитството им за миг и пусна бомбата.

— Обаче на земята… под увисналото момче… нямало почти никаква кръв. Само капчици. А трябва да са изтекли литри. Докато е висял там.

В мазето настъпи тишина. Ласе и Робата се взряха неопределено в пространството, после Робата подскочи на мястото си с думите:

— Ясно. Убили са го на друго място. После са го окачили там.

— Хм. В такъв случай защо убиецът го е завързал на дървото? Убиеш ли някого, гледаш да се отървеш от тялото.

— Сигурно е… побъркан.

— Може. Аз обаче си мисля друго. Виждали ли сте кланица? Какво се прави със свинете? Преди да ги разфасоват, източват цялата кръв. И знаете ли как? Окачват ги надолу с главата. На куки. И им прерязват гърлата.

— Искаш да кажеш… ама какво, че пичът… че е смятал да го разфасова?

— А? — Ласе местеше поглед в недоумение от Томи към Робата и пак към Томи, за да провери дали не го будалкат. Нямаха такъв вид. — Така ли се прави? Със свинете?

— Да, ти как мислеше?

— Че е някак… автоматично.

— Искаш да кажеш, че ти се вижда по-приемливо, или?

— Не, ама… живи ли са тогава? Когато ги… окачват?

— Да. Живи са. И ритат. И пищят.

Томи заквича като прасе и Ласе се сви, забил поглед в коленете си. Робата се надигна, направи няколко крачки напред-назад и пак седна.

— Хич не ми се връзва. Ако убиецът е щял да го разфасова, пак щеше да има кръв.

— Само ти твърдиш, че е щял да го разфасова. Аз не мисля така.

— И какво мислиш тогава?

— Смятам, че е искал кръвта, че затова е убил момчето. Заради кръвта. И я е взел.