А им се виждаше и най-сигурно да си мълчат за стоката известно време. Най-вече да не оставят Ласе да се занимава с продажбите, защото беше… леко загубен, както казваше майката на Томи. Но вече бяха изминали две седмици от обира, а и полицията си имаше друга работа.
Томи разлистваше списанието и се подсмихваше. Да, да. Съвсем друга работа. Робата барабанеше с пръсти по бедрото си.
— Айде де. Да чуем.
Томи вдигна списанието към него.
— Кавазаки. Триста кубика. Директно впръскване и…
— Стегни се. Хайде.
— Какво бе… за убийството?
— Да!
Томи прехапа устни, престори се, че размишлява.
— Ами какво беше сега…
Ласе приведе длъгнестото си тяло на дивана, преви се като сгъваемо ножче.
— Уф! Хайде, разправяй!
Томи остави списанието настрана и фиксира Ласе с поглед.
— Ти сигурен ли си, че искаш да чуеш? Малко е гадно.
— Я стига!
Ласе се изпъчи, но Томи забеляза безпокойството в очите му. Стигаше само да направи някоя гадна физиономия, да заговори с особен глас и да откаже да спре, за да го изплаши здравата. Веднъж Томи и Робата се направиха на зомбита с грима на майката на Томи, отвинтиха крушката от тавана и причакаха Ласе. В крайна сметка Ласе напълни гащите, а Робата се сдоби с насинено око на същото място, което беше намацал с тъмносини сенки. След това гледаха да не го плашат много-много.
Сега Ласе седеше изправен на дивана, скръстил ръце на гърдите си, за да покаже, че е подготвен за всичко.
— Ами значи… това не е било обикновено убийство, така да се каже. Намерили пича… увиснал на едно дърво.
— К’во? Обесен? — попита Робата.
— Да, провесен. Но не за врата. За краката. Висял с главата надолу, значи. На дървото.
— Е, к’во, то от това не се умира.
Томи изгледа Робата продължително, сякаш забележката му беше особено интересна, после продължи:
— Не. Естествено, че не. Само че и гърлото му било прерязано. А от това се умира. Цялото гърло. Прерязано. Като… пъпеш. — Прокара пръст по шията си, за да покаже откъде е минал ножът.
Ръката на Ласе се стрелна към гърлото да го предпази. Той поклати бавно глава:
— Ама защо е висял така?
— Ти как мислиш?
— Не знам.
Томи пощипна долната си устна със замислен вид.
— И кое е най-странното. Прерязваш гърлото на някого, за да умре. Ще изтече страшно много кръв. Нали?
Ласе и Робата кимнаха. Томи се наслади на любопитството им за миг и пусна бомбата.
— Обаче на земята… под увисналото момче… нямало почти никаква кръв. Само капчици. А трябва да са изтекли литри. Докато е висял там.
В мазето настъпи тишина. Ласе и Робата се взряха неопределено в пространството, после Робата подскочи на мястото си с думите:
— Ясно. Убили са го на друго място. После са го окачили там.
— Хм. В такъв случай защо убиецът го е завързал на дървото? Убиеш ли някого, гледаш да се отървеш от тялото.
— Сигурно е… побъркан.
— Може. Аз обаче си мисля друго. Виждали ли сте кланица? Какво се прави със свинете? Преди да ги разфасоват, източват цялата кръв. И знаете ли как? Окачват ги надолу с главата. На куки. И им прерязват гърлата.
— Искаш да кажеш… ама какво, че пичът… че е смятал да го разфасова?
— А? — Ласе местеше поглед в недоумение от Томи към Робата и пак към Томи, за да провери дали не го будалкат. Нямаха такъв вид. — Така ли се прави? Със свинете?
— Да, ти как мислеше?
— Че е някак… автоматично.
— Искаш да кажеш, че ти се вижда по-приемливо, или?
— Не, ама… живи ли са тогава? Когато ги… окачват?
— Да. Живи са. И ритат. И пищят.
Томи заквича като прасе и Ласе се сви, забил поглед в коленете си. Робата се надигна, направи няколко крачки напред-назад и пак седна.
— Хич не ми се връзва. Ако убиецът е щял да го разфасова, пак щеше да има кръв.
— Само ти твърдиш, че е щял да го разфасова. Аз не мисля така.
— И какво мислиш тогава?
— Смятам, че е искал кръвта, че затова е убил момчето. Заради кръвта. И я е взел.