Джими се наведе напред на стола, изтръска пепел от ръкава на пуловера си и каза бавно:
— Той изгори. Всичко, което имахме от баща ни. Та какво мислим да правим… Надали трябва да знаеш подробностите. Нали?
Майка му се прибра в пет и половина. Лъжите, недоверието от предишната вечер все още тегнеха между тях като студена мъгла и тя отиде направо в кухнята, задрънча с чиниите ненужно силно. Оскар затвори вратата си. Легна на леглото и се загледа в тавана.
Можеше да отиде. В двора. В мазето. На площада. Да вземе метрото. Но нямаше място… нямаше място, където… нищо.
Чу майка си да вдига слушалката, набра номер с много цифри. Вероятно на татко му.
Оскар потрепери.
Придърпа юргана, седна, опрял глава на стената, слушаше шума от разговора на родителите си. Да можеше да поговори с баща си. Но и това не можеше. Никога нямаше полза.
Оскар се загърна с юргана. Представи си, че е индиански вожд и не го засяга нищо, а майка му все повече повишаваше глас. След малко започна да крещи и индианският вожд падна на леглото, зави се презглава, затисна си ушите.
Толкова е тихо в главата ми. Това е… вселената.
Представи си, че точиците, чертичките, цветовете в очите му са планети, далечни слънчеви системи, през които се носеше. Каца върху комети, лети с тях, скача и се рее волно в пространството, докато юрганът му бе издърпан и той отвори очи.
Майка му. Разкривени устни. Гласът й, насечено стакато:
— Така. Сега татко ти ми разказа… че в събота… че ти… къде беше? А? Къде беше? Можеш ли да ми отговориш?
И пак дръпна юргана. На шията й се изду дебела жила.
— Повече няма да ходиш там. Никога. Чуваш ли? Защо не си ми казал нищо? Ама… какъв негодник! Такива не трябва да имат деца. Няма да те види повече. Да си седи там и да се налива колкото си ще. Чуваш ли ме? Нямаме нужда от него. Толкова съм…
Майка му се извърна рязко, тресна вратата, та чак стените потрепериха. Оскар пак я чу да набира бързо дългия номер, изруга, когато изпусна една цифра, започна отначало. Няколко секунди след като бе набрала и последната, се разкрещя отново.
Оскар изпълзя от юргана, взе торбата си за тренировка и излезе в коридора, където майка му бе толкова заета да крещи на баща му, че не го забеляза как си нахлузи обущата и се запъти към вратата, без да ги завърже.
Видя го едва когато беше вече на стълбищната площадка.
— Ей! Къде си тръгнал?
Оскар затръшна вратата и хукна надолу по стълбите, а навън продължи да тича към басейна с хлопащите обуща.
— Рогер, Пребе…
Джими посочи с пластмасовата вилица двамата, които излязоха от метрото. Хапката салата от скариди, която Йони тъкмо бе изял, му заседна и той запреглъща усилено, за да не се задави. Погледна въпросително брат си, но вниманието на Джими бе насочено към двамата, дето се довлякоха до будката за хотдог и ги поздравиха.
Рогер беше кльощав, с дълга рядка коса, носеше кожено яке. Кожата на лицето му бе надупчена от стотици кратерчета и изглеждаше като умаляла, толкова беше опъната на костите, а очите му сякаш бяха неестествено големи.
Пребе беше с дънково яке с отрязани ръкави, а под него — тениска и нищо повече, макар да бе едва няколко градуса над нулата. Здравеняк. Едър, с късо подстригана коса. Като разплут бивш десантник.
Джими им каза нещо, посочи и те се запътиха към трафопоста над тунела на метрото. Йони прошепна:
— Защо идват и те?
— За да помогнат, разбира се.
— Има ли нужда?
Джими изсумтя и поклати глава, сякаш Йони нямаше представа как стават тези работи.
— Ами даскалът?
— Авила?
— Да. Да не си въобразяваш, че просто ще гледа как се изтърсваме там ей така?…
Йони нямаше отговор на този въпрос, затова последва брат си зад ниската тухлена къщичка. Рогер и Пребе стояха там с ръце в джобовете и потропваха с крака. Джими извади от джоба на якето си сребриста табакера, отвори я да почерпи.
Рогер заразглежда шестте свити на ръка цигари.
— Навитички и готови, благодарим… — и взе най-дебелата с тънките си пръсти.
Пребе направи физиономия, с която заприлича на старчетата на балкона в „Мъпетите“.
— Не струват, като престоят.
Джими го подкани с табакерата:
— Стига хленчи като бабичка. Направих ги преди час. И не е от оня марокански боклук, дето ти го пушиш. Това е истинска стока.