Пребе изпухтя и си взе, припали от Рогер.
Йони погледна брат си. Лицето на Джими рязко се очертаваше на светлината откъм перона. Възхищаваше му се. Кой знае дали той самият някога щеше да стане човек, който да нарече такъв като Пребе „бабичка“.
Джими също си взе цигара, запали. Пресуканата хартия полека-лека се разгоря, той дръпна по-силно и Йони усети сладникавата миризма, която винаги лъхаше от дрехите на брат му.
Попушиха в мълчание. После Рогер подаде цигарата си на Йони.
— Няма ли да си дръпнеш?
И Йони тъкмо понечи да я вземе, но Джими удари Рогер по рамото.
— Идиот! Да не искаш да стане като теб?
— Толкова по-добре!
— За теб може би. Не и за него.
Рогер сви рамене и си прибра фаса.
Когато си изпушиха цигарите, часът беше шест и половина. Джими заговори, при това с преувеличено учленяване, сякаш всяка дума, която излизаше от устата му, беше чудновато изваяние.
— Окей. Това тука е Йони. Брат ми.
Рогер и Пребе кимнаха потвърдително. Джими стисна брадичката на Йони с леко непохватно движение, извъртя главата му в профил към другите двама.
— Вижте му ухото. Оня го направи. Същият, дето… ще се погрижим за него.
Рогер пристъпи напред, вгледа се в ухото на Йони, премлясна.
— Мамка му! Добре те е подредил.
— Не съм те питал… за експертното ти мнение. Слушайте сега. Ето какво…
Вратите с решетки между тухлените стени в коридора бяха отключени. Дам-дум, потупваха обувките на Оскар на път към вратата за басейна, той я отвори. Влажна топлина лъхна в лицето му, а в студения коридор нахлу облак пара. Той побърза да влезе и да затвори вратата.
Изхлузи обувките си и продължи към съблекалнята. Празно. Откъм душовете се чуваше плискане на вода, дълбок глас пееше:
Учителят. Оскар седна на една от пейките, без да си съблича якето, зачака. След малко и плискането, и песента спряха. Учителят влезе в съблекалнята с увита кърпа на кръста. Гърдите му бяха обрасли с черни къдрави косми, леко прошарени. Оскар си помисли, че изглежда като пришълец от друга планета. Учителят го видя, усмихна се широко.
— Оскар! Значи все пак изпълзял от черупката.
Оскар кимна.
— Стана ми малко… тясно.
Учителят се засмя, почеса се по гърдите; пръстите му потънаха в космаците.
— Подранил си.
— Да, мислех… — Оскар сви рамене.
Учителят спря да се чеше.
— Мислеше какво?
— Не знам.
— Да говориш?
— Не, аз просто…
— Дай да те видя. — Учителят се приближи с бързи крачки, разгледа лицето му, кимна. — Аха. Окей.
— Ка… какво?
— Ти си. — Учителят посочи очите си: — Виждам. Изгорил си веждите. Не, как се казваха? Долу. Ми…
— Мигли?
— Мигли. Точно. И тук по коса. Хм. Ако не искаш някой да разбере неща, трябва малко да отрежеш. Ми… гла расте бързо. В понеделник няма нищо. Бензин?
— Спирт.
Учителят подсвирна, поклати глава.
— Много опасно. Вероятно… — докосна с пръст слепоочието на Оскар — ти си малко луд. Не много. Ама малко. Защо спирт?
— Ами… намерих го.
— Намери го? Къде?
Оскар погледна лицето на учителя: камък — влажен, добронамерен. Искаше да разкаже. Да разкаже всичко. Само дето не знаеше откъде да започне. Учителят почака. После каза:
— Да играеш с огън е много опасно. Може да стане навик. Не е добър метод. Много по-добре физически упражнения.
Оскар кимна и чувството изчезна. Учителят беше добър, но нямаше да разбере.
— Сега се преобличаш и ти показвам малко упражнения с щанги. Окей? — Учителят се обърна и тръгна към стаята си. Спря се пред вратата. — Оскар… Ти не се безпокоиш. Аз не казвам на никого, ако не искаш. Добре? Може да поговорим повече след тренировката.
Оскар се преоблече. Когато се приготви, дойдоха Патрик и Хасе, две момчета от шести А. Поздравиха го, но му се стори, че нещо се вглеждат в него, а когато отиде в залата, ги чу как започнаха да си шушукат.
Стана му неприятно. Съжали, че е дошъл. Обаче се появи учителят, преоблечен в тениска и шорти, и му показа как да спусне щангата към върховете на пръстите и Оскар успя да вдигне 28 килограма, с два повече от предишния път. Учителят записа новия рекорд в бележника си.