Как го вкарваш там?
Знаеше думите от дочути разговори, прочетени драсканици. Путка. Дупка. Но нямаше никаква дупка. Само цепка. В училище имаха сексуално обучение и той знаеше, че навътре има… нещо като тунел. Но в коя посока? Напред или нагоре, или… не можеше да се види.
Разлисти по-нататък. Интимни разкази на читатели. Басейн. Кабинка в женската съблекалня. Зърната на гърдите и се втвърдиха под банския. Членът ми заблъска като чук в плувките. Тя се хвана за закачалката с дупето към мен, изстена: „Направи го, направи го веднага“.
Наистина ли така става винаги зад заключените врати, когато никой не вижда?
Оскар зачете друга история, за семейна среща, която добила неочакван обрат. И чу вратата да се отваря. Затвори списанието, пъхна го обратно под седалката на дивана, но не знаеше къде да се дене. Гърлото му се сви, не смееше да диша. Стъпки в коридора.
О, милостиви Боже, нека не идват! Нека не идват!
Обгърна конвулсивно коленете си с ръце, стисна зъби толкова здраво, че го заболяха челюстите. Вратата се отвори. На прага стоеше Томи и мигаше.
— Какво става, по дяволите?
Оскар искаше да каже нещо, но челюстта му се беше схванала. Стоеше на колене насред светлинната пътека и сумтеше.
— Какво правиш тук, бе? Какво ти има?
— … нищо — успя да промълви, почти без да помръдва устни.
Томи пристъпи напред, надвеси се над него.
— На бузата. Какво е станало?
— Ами… нищо.
Томи поклати глава, завъртя крушката, за да я запали, и затвори вратата. Оскар се изправи и застана насред помещението в скована стойка, не знаеше какво да прави. Направи стъпка към вратата. Томи с въздишка потъна във фотьойла, посочи дивана:
— Седни.
Оскар седна на средната възглавница — под нея нямаше скрито нищо. Томи помълча известно време, загледан в него. После каза:
— Е? Сега да чуя.
— Какво?
— За бузата.
— … Ами… просто…
— Някой те е бил? А?
— Да…
— И защо?
— Не знам.
— К’во? Бият те ей така, без причина?
— Да.
Томи човъркаше продраната дамаска на фотьойла. Извади кутийка снус й пъхна пакетче под горната си устна, подаде я на Оскар.
— Искаш ли?
Той поклати глава. Томи прибра кутийката, намести тютюна с език и се облегна назад във фотьойла, сключил ръце на корема си.
— Аха. Ами какво правиш тук?
— Само исках…
— Да погледаш мацки? А? Щото сигурно не дишаш лепило? Ела тук.
Оскар стана и отиде при Томи.
— Ела по-близо. Дъхни ми!
Оскар го направи и Томи кимна, посочи му дивана пак да седне.
— Ще стоиш настрана от такива работи, чуваш ли?
— Аз не съм…
— Не, не си. Но ще стоиш настрана, чу ли? Не е хубаво. Друго си е снусът. Снус по̀ може. — Направи пауза. — И? Ще киснеш тук и ще ме зяпаш цял ден ли? — посочи възглавницата до Оскар. — Искаш ли да разглеждаш още?
Оскар поклати глава.
— Добре. Изчезвай тогава. Другите ще дойдат скоро, надали ще ти се зарадват точно пък на теб. Хайде, да те няма!
Оскар се надигна.
— И… — Томи го погледна, поклати глава, въздъхна. — Не, нищо. Потегляй. Оскар… Повече не идвай тук.
Оскар кимна, отвори вратата. Спря се на прага.
— Извинявай.
— Няма проблем. Само не идвай тук повече. А, между другото. Парите?
— Утре.
— Окей. И да знаеш. Записах ти на касета „Destroyer“ и „Unmasked“. Качи се да си я вземеш някой ден.
Оскар кимна. Усети в гърлото си буца. Останеше ли още малко, щеше да ревне. Затова пошепна едно „благодаря“ и си тръгна.
Томи остана на фотьойла, смучеше си тютюна и гледаше валмата прах под дивана.
Безнадеждно.
Ще млатят Оскар до края на даскалото. Той си е от този тип. Томи би искал да му помогне, но тръгнат ли веднъж на зле нещата, край. Нищо не може да се направи.
Извади от джоба си запалка и си пусна малко газ в устата. Щом усети хлад в устната кухина, пална запалката и дъхна.