Тии учени постъпвали са обично в свои изискания по следно-му начину: 1) какви знания има всеки народ за свое начало или изводи от свои попредания, или положителни повествователни грамоти; 2) показания, кои могат да се добият от естествословни изпитвания (physiologie), гледания по черепи от мъртви глави (cranioscopie) и лика человеческаго (physiognomie); 3) язик или свойства, коих е говорил и говори един народ; 4) отличителния начертания (caracteres), коих показва всеки народ в дружелюбное, нравственое, умное и вероизповедное си състояние.
Ни же в наш предмет постъпваме в изискания си се по тойзи път, като изхвърляме и оставяме настрани естествословния изпитания на мъртви и гнили черепи от человешки глави и мъдрувания от лика и краска человеческих образ, защото сме твърде уверени, че естествени тайни никой не е достигнал, нито ще достигне и че сама природа показва ежеминутно изменение въобще на сички животни; а камо ли в разстояние на няколко векове да не е станало изменение на първи человеци, а най-паче в земния дълбини на мъртви им глави! Ни видиме ежедневно, че едно животно или растение, като се премести от един предел в други, де се разликува въздух, за скоро почва да се изражда и измъстра, а след време изменува се съвсем. Под истому закону природи е подложен и человек, словесное животно; щото от мъртви человешки кости и гнили от глави им няколко — вечни черепи, ако иска някой си да узнае на какво от днешни человечески племена е принадлежала тая глава, то е исто, като кога ищи някой си да улови и извади отлъснатаго лика месеца във води или да се бори с вятъра! Ни можеме да наведеме тисещи примери, че такива изискания са празни и безосновни, ако ни допущаше време и ако то не ни отвлачаше от предмета нашего предговора.
Наш най-голям и най-верен източник е българский жив и говорим язик, кой твърде малка разлика има от самъсъкритаго и зендскаго язика, коих учений свят е мислил за мъртви язици!
Според тия правила ни разположихме сие наше съчинение, кому дадохме име Показалец, на три части, коим съдържание се предлага тук. Първая част я имат на ръце читатели, а остали две части са готови преписани за печатане, само ожидават великодушное спомоществование някого си родолюбца българина, да излезат по-скоро на свят. Каква же важност ще принесе сие наше съчинение не само българъм, но и веем прочим славенъм, оставаме ученому святу да разсади и да реши; а ни оставаме със самая душевна утеха и наслаждение да принесем полза роду си.
Статията е въведение към книгата „Показалец или ръководство…“ (1859)