Спомняше си от книгите, които беше чел, че Тарзан е древен етнически герой от Земята.
Всичко беше прекрасно, но имаше и още много! Той видя малки магазинчета, където човек можеше да си купи храна от всички познати светове и особено такива чисто земни специалитети като пица, хот-дог, спагети и кениш. Имаше и магазини, където се продаваха дрехи от излишъците на земната космическа флота, и други, в които продаваха само напитки.
Саймън не знаеше откъде да започне. Тогава чу зад себе си стакатото на огнестрелни изстрели и се обърна.
Беше обикновено стрелбище. Едно дълго, тясно и ярко оцветено място, с плот на височината на кръста. Върху висок стол зад плота седеше мургав, пълен човек с бенка на брадата и се усмихваше на Саймън.
— Няма ли да опиташ късмета си?
Саймън се приближи и видя, че вместо обикновените мишени в дъното на стрелбището върху надраскани от куршумите табуретки са седнали четири полуоблечени жени. Върху челата и под гърдите им бяха нарисувани малки мишени.
— При вас с истински куршуми ли се стреля? — попита Саймън.
— Разбира се! — възкликна продавачът. — На Земята имаме закон против фалшивата реклама. Истински куршуми и истински мишени! Ела и удари някоя!
Една от жените извика:
— Хайде, стрелецо. На бас, че няма да ме уцелиш!
Друга изпищя:
— Че той не може да улучи даже борда на космически кораб!
— Що да не може? — обади се третата. — Идвай, стрелецо!
Саймън почеса челото си и се опита да не изглежда изненадан. Все пак това беше Земята, където бе позволено всичко, щом си заслужава цената.
— А има ли стрелбища, където се стреля по мъже? — попита той.
— Естествено — отговори мъжът зад плота. — Но ти нали не си перверзен?
— Разбира се, че не!
— От външните светове ли си?
— Да. Как разбра?
— По костюма. Винаги познавам по костюма. — Дебеланкото притвори очи и заговори напевно: — Влез, влез и убий жена! Освободи се от тежестта на ограниченията! Дръпни спусъка и почувствай как старата ярост се изпарява! Това е по-хубаво от масаж! По-хубаво от напиване! Влез, влез и убий жена!
Саймън се обърна към едно от момичетата:
— Когато те убият, ти умираш ли?
— Не ставай глупав — отговори тя.
— Но шокът…
Тя сви рамене.
— Можех да върша и нещо по-лошо.
Саймън се готвеше да попита, какво по-лошо би могла да прави, когато мъжът се наведе над тезгяха и заговори поверително:
— Гледай, приятелче. Гледай какво имам тук.
Саймън погледна под тезгяха и видя един компактен автомат.
— На смешна цена — каза продавачът. — Ще ти дам да стреляш с него. Можеш да разпердушиниш всичко. Да разбиеш подпорите, да надупчиш стените. Това гърми с 45-калиброви сачми и рита като муле. Когато стреляш с автомата, знаеш какво правиш.
— Не ме интересува — каза неумолимо Саймън.
— Намерил съм и една-две гранати — продължи да го убеждава мъжът. — Шрапнелни, разбира се. Можеш наистина…
— Не!
— Щом си платиш — каза мъжът, — можеш да застреляш и мен, ако вкусът ти е такъв, въпреки че не бих предположил. Какво ще кажеш?
— Не! Никога! Това е ужасно! — Мъжът го погледна тъпо.
— Май не си в настроение, а? Добре. При мен е отворено двайсет и четири часа в денонощието. Ще се видим пак, стрелецо.
— Никога! — отговори Саймън и си тръгна.
— Ще те чакам, любими! — извика една от жените подире му.
Саймън стигна до будката, където продаваха безалкохолни напитки и си поръча малка чаша кока-кола. Видя, че ръцете му треперят. С усилие на волята успя да спре треперенето и отпи от питието си. Напомни си, че не бива да съди Земята от гледна точка на собствените си стандарти. Щом хората на Земята обичаха да убиват себеподобни и щом жертвите нямаха нищо против да бъдат убивани, защо пък трябва някой да възразява?
Или не е така?
Продължаваше да се чуди, когато някакъв глас до лакътя му каза:
— Хей, приятел.
Саймън се извърна и видя един съсухрен дребен мъж с лукаво лице и доста голям за ръста му шлифер.
— Провинциалист, а? — попита дребният.
— Да — призна Саймън. — Как позна?
— По обувките. Винаги гледам обувките. Как ти се харесва нашата малка планета?
— Амиии тя е… объркваща — внимателно произнесе Саймън. — Тоест аз не очаквах… амиии.
— Естествено — отвърна дребният. — Ти си идеалист. Само един поглед към честното ти лице ми го каза, приятелю. Дошъл си на Земята с определена цел. Прав ли съм?