Саймън кимна. Дребният заговори отново:
— Аз знам каква е целта ти, приятелю. Ти търсиш война, от която светът ще стане по-добър за нещо. И си дошъл точно където трябва. Тук се водят шест войни едновременно и никога не се чака за заемането на важна позиция в коя да е от тях.
— Извинявай, обаче…
— Точно в този момент — каза убедително дребният — угнетените работници на Перу водят отчаяно сражение против корумпираната и упадъчна монархия. Един човек в повече би могъл да обърне битката! Ти, приятелю, би могъл да бъдеш този човек! Ти би могъл да гарантираш победата на социализма!
Забелязал изражението върху лицето на Саймън, дребният добави бързо:
— Но трябва да ти кажа нещо и за прогресивната аристокрация. Мъдрият, стар крал на Перу (един крал философ в най-дълбокия смисъл, който влага в тази дума Платон) отчаяно се нуждае от помощта ти. Оределите му сили от учени, специалисти, швейцарската му гвардия, рицарите на страната и верните селяни са притиснати жестоко от вдъхновяваната от чужди сили социалистическа конспирация. Само един човек сега…
— Не ме интересува — каза Саймън.
— В Китай анархистите…
— Не.
— Може би предпочиташ комунистите в Уелс? Или капиталистите в Япония? Или имаш предпочитания към различни групировки като тези на феминистките, привържениците на сухия режим, свободните сребролюбци и други подобни. Бихме могли да уредим…
— Не желая война — натърти Саймън.
— Че кой би могъл да ти се сърди — бързо закима дребният. — Войната е ад. В такъв случай трябва да си дошъл на Земята за любов.
— Как разбра? — попита Саймън.
Дребният се усмихна скромно.
— Любовта и войната — каза той — са двата основни продукта на Земята. Откак свят светува, ние черпим от тях с пълни чаши.
— А много ли е трудно да се открие любовта? — попита Саймън.
— Тръгни нататък. След две пресечки — каза дребният. — Няма да се объркаш. Кажи им, че те изпраща Джо.
— Но това е невъзможно. Не може просто да влезеш и…
— Какво знаеш ти за любовта? — попита Джо.
— Нищо.
— Е, а ние сме експерти.
— Знам каквото пише по книгите — каза Саймън. — Страст под светещата луна…
— Разбира се. И тела върху тъмния, мокър крайбрежен пясък, обхванати от любов и замаяни от бумтежа на вълните.
— Ти чел ли си тази книга?
— Това е стандартната рекламна брошура. Но аз трябва да тръгвам. Две пресечки по-надолу. Няма да се загубиш.
И с приятелско кимване Джо изчезна в тълпата.
Саймън допи колата си и тръгна бавно по Бродуей, смръщил замислено вежди, но твърдо решен да не си прави никакви предварителни заключения.
Когато стигна 44-а улица, той зърна огромна светеща неонова реклама. На нея пишеше: „КОРПОРАЦИЯ ЛЮБОВ“.
По-малки букви съобщаваха: Отворено 24 часа на ден!
А под тях пишеше: На първия етаж.
Саймън се намръщи, тъй като през ума му премина едно ужасяващо съмнение. Но все пак се изкачи по стълбите и влезе в малка, обзаведена с вкус приемна. Оттам бе изпратен по дълъг коридор към една номерирана стая.
Вътре седеше красив сивокос мъж, който се изправи зад впечатляващо с размерите си бюро и стисна ръката му.
— Здравейте! Как върви на Казанга?
— Откъде разбрахте, че съм от Казанга?
— По ризата. Винаги гледам ризата. Аз съм господин Тайт и съм тук, за да ви служа по най-добрия начин, доколкото го позволяват възможностите ми. Вие сте…
— Саймън. Алфред Саймън.
— Моля седнете, господин Саймън. Цигара? Питие? Няма да съжалявате за идването си при нас, господине. Ние сме най-старата фирма за предлагане на любов и много по-голяма от основния ни конкурент в тази област, „Безгранична страст“. Освен това нашите цени са много по-приемливи и ви предлагаме усъвършенстван продукт. Мога ли да ви попитам откъде научихте за нас? Дали не сте видели цялата ни страница в „Таймс“? Или…
— Джо ме изпрати — отвърна Саймън.
— А, той е много активен — каза господин Тайт и поклати закачливо глава. — Добре, господине, няма защо да отлагаме. Изминали сте дълъг път заради любовта, а ние точно това имаме. — Той посегна към един бутон върху бюрото си, но Саймън го спря.
— Не бих желал да бъда груб или непочтителен, но… — каза Саймън.
— Кажете — усмихна му се насърчително господин Тайт.
— Нищо не разбирам — избухна Саймън с изчервено лице и капчици пот върху челото. — Мисля, че съм сбъркал мястото. Аз не съм изминал целия този път до Земята само за да… Тоест вие всъщност не продавате любов, нали? Не истинска любов! Тоест, това всъщност не е онази любов, нали?